Още от ученическите години ми набиваха в главата: „Счетоводителят е твоят щит срещу данъчните“. Голяма работа. Оказа се, че това е удобна лъжа, през която повечето собственици просто плащат кеш на някого да им приспи съвестта. И докато не изскочи някоя изненада с ревизия, те си мислят, че са защитени.

Допреди години и аз бях от тези – прехвърлях всичко на счетоводителя. От фактурите за гориво до консумативите в офиса. Давах по сто и петдесет евро на месец и се чувствах като че ли съм разтоварен от „тежките“ задачи. Само че истината беше, че изобщо не знаех какво се случва. Не следех маржа, не усещах кога поддръжката на техниката изяжда печалбата, а просто чаках остатъка в сметката в края на месеца. Тоест – бях оставил финансите си в чужди ръце.

Сега е различно. Поех сам процеса и се чувствам по-жив и по-адекватен от всякога. Не съм превърнал офиса в касичка, но вече виждам всяка стотинка. Използвам една обикновена облачна програма, сканирам фактурите веднага щом ги получа и ги въвеждам в системата. Разликата е огромна – преди бях пасивен наблюдател на провалите си, сега съм активен участник. Не спестявам само сто евро, а си изчиствам главата.

Ефектът е и психологически. Като сам смяташ данъчната основа и следиш разходите, мозъкът ти започва да работи по друг начин. Вече не гледам на новия софтуер или на ремонта на климатика като на „харч“, а веднага ги пресмятам спрямо общата печалба. Виждам как дребните разходи – за куриери, таксита, химикалки – се натрупват и могат да съсипят бюджета. Счетоводството вече не е черна дупка, а инструмент за контрол.

Най-хубавото е, че това ме държи фокусиран и ми носи удовлетворение. Да затвориш месеца в един вторник следобед, докато пиеш кафе, и да знаеш, че цифрите в програмата съвпадат с тези в банката, без да чакаш обяснения – това е кеф. Изисква само дисциплина и час седмично. Ако искаш да знаеш колко печелиш, просто си гледай сметките.“