Ковачът знае — ако не загрял правилно метала, чукът е безсмислен. Силата му не помага, ако основата е сбъркана. Така е и в бизнеса — колкото и да натискаш, колкото и да инвестираш в „модерни“ решения, ако процесът е опорочен от самото начало, резултатът ще е провал. Автоматизацията не спасява дефектно мислене. Нещо повече — тя умножава грешките и ги прави по-скъпи. Срещал съм собственици, които хвърлят десетки хиляди евро в софтуер, за да „оптимизират“ хаос. Вместо това получават подреден хаос. Данните са там, но смисълът липсва. Вместо да мислят как да изчистят процеса, те го заливат с технологии. И после се чудят защо сметките не излизат.
Да вземем за пример една фирма за производство. Решават да автоматизират складовата наличност. Купуват скъп баркод скенер и програма, която уж следи всичко. Само че никой не си е направил труда да въведе коректно първоначалните данни. В системата фигурират 200 бройки, а в склада — 180. Разликата е 20, но програмата е „перфектна“ и ще я размножи във всички следващи отчети. След месец ще имаш 200 „виртуални“ бройки и 160 реални. Загубата е ясна.
Друг случай — фирма за търговия решава да автоматизира обслужването на клиенти с чатбот. Вместо да обучи служителите си да говорят с хората, инвестира в изкуствен интелект, който отговаря с шаблонни фрази. Клиентът задава конкретен въпрос, чатботът му праща общи условия. Клиентът се ядосва, губиш поръчка, а чатботът си стои „оптимизиран“. В крайна сметка, автоматизацията е инструмент. Ако го ползваш върху счупена машина, тя няма да застане на крака. Напротив — ще се счупи още по-бързо.
Истината е, че често е по-евтино да платиш на човек да свърши работата, отколкото да инвестираш в скъпа система, която да умножава грешките ти. Понякога най-умното решение е най-простото — да оправиш процеса преди да го „модернизираш“. Иначе рискуваш да получиш автоматизиран хаос с висока цена.“






