Гледах отчета вчера. Единия отдел имаше с 27% по-малко фактурирани часове към проекти от предходния месец. Първата ми реакция беше паника. Започнах да търся провалили се задачи, забавени срокове, демотивирани хора. Оказа се, че просто са си позволили да не работят. Съзнателно.
Има логика в това, която ми отне години да осъзная. Като мениджъри сме тренирани да максимизираме заетостта. Искаме хора, които работят непрекъснато. Да виждаме движение по графика. Но това е илюзия за продуктивност. Истинската продуктивност, особено при иновациите, се случва в празните пространства. В моментите, когато умът не е зает с конкретен проблем.
В началото на кариерата си бях обсебен от ефективността. Всеки час трябваше да е оправдан. Спомням си проект за нов софтуер преди пет години. Наложих строги правила за отчитане на времето, седмични срещи, постоянни проверки. Резултатът? Изтощени служители и софтуер, който беше технически правилен, но без никаква оригиналност. Настоявах твърде много да следват процеса.
Сега гледам на нещата различно. Иновациите не идват от натиск за повече работа. Те идват от пространство за мислене. От възможност за експерименти. От право на провал и учене от грешките. Затова насърчавам екипа ми да отделя поне половин ден седмично за “неща, несвързани с текущите проекти”. Четене на статии, експерименти с нови технологии, мозъчни атаки по несвързани теми.
И ефектът е видим. Миналата седмица, в един от тези “празни” дни, инженер предложи нов алгоритъм. Той може да подобри производителността на основен наш продукт с 15%. Идеята не е свързана с нищо, по което е работил преди това. Просто се е появила, докато е чел статия за квантова физика.
Не съм сигурен, че всички мениджъри ще го разберат. Инстинктът ни е да контролираме, оптимизираме, изстискваме максимума от всеки час. Но понякога най-доброто е да отстъпим. Да оставим компанията да диша. Да ѝ позволим да губи време. Защото в това “губене” се крие потенциалът за истинска иновация.
От днес премахвам отчитането на времето за отдел “Развой и Нови Продукти”. Ще ги помоля да не се чувстват виновни, ако решат да почетат статия за квантова физика. Може би точно това е липсващата ни съставка.








