Смени часа, оправи си бизнеса

Рекламите на големите транспортни фирми показват лъскави камиони, движещи се по прецизно изчислени маршрути. При мен в склада обаче три сутринта се боря с развалена лента и куп доставчици, които ме прескачат. Винаги съм мислел, че успехът е в детайлите, но не очаквах, че един от най-важните ще е просто часът от деня.

Гледах сметките от миналото тримесечие и се опитвах да разбера защо печалбата ми е толкова тънка, въпреки че продажбите бяха стабилни. Седнах пред монитора, слънцето вече залязваше зад блока отсреща, и започнах да разнищвам фактурите за транспорт. Не беше някакъв удар, а постоянна, дребна загуба, която тихо източваше парите. Разходите за „спешни доставки“ и „допълнително разтоварване“ се покачваха точно в един и същи период.

Всичко ставаше между девет и единадесет сутринта. Точно тогава, когато в офиса е най-голям хаосът, когато трябва да разпределям задачи, да отговарям на имейли и да говоря с клиенти, в склада ми пристигаше целият свят. Доставчиците избираха този час, защото им беше удобно – камионите им така или иначе бяха в града и просто „ми навираха“ склада в маршрута. За мен обаче това означаваше цената на хаоса. Трябваше да спра всичко важно, за да приема пратките. Складовият ми човек беше притиснат, което водеше до грешки, а всяка минута чакане на камиона се отразяваше в сметката като такса за „неорганизирано разтоварване“.

Преизчислих всичко. Тези излишни такси за чакане, преработеното време на служителите, които започваха по-рано или закъсняваха, за да оправят бъркотията, плюс разходите за грешни поръчки, направени в суматохата, се събираха в сума от 400 евро месечно. За някоя голяма корпорация това е дреболия, но за моя бизнес това е разликата между нов инструмент и просто по-спокойна края на месеца.

Решението беше просто. Написах на основните си партньори, че от следващия месец приемът на стока се измества от сутрешния пик към три следобед. Опитаха се да ме убедят, че това ще „счупи веригата им“, но не се поддадох. Пренаредих графика си – сутрин администрация и планиране, следобед физическа работа в склада.

Ефектът беше моментален. Складът вече не беше бойно поле в девет сутринта. Доставчиците пристигаха по-спокойно, без напрежението, че някой ги притиска. Нямаше повече такси за „спешност“ и грешки при разтоварването, защото вече имах време да проверя всичко. Тези 400 евро просто останаха в джоба на фирмата, без да продавам повече или да вдигам цените.

Понякога най-големите икономии не идват от нови договори, а от премахването на излишния шум, който сам си създаваш.“

Евтиното винаги излиза скъпо

Две хиляди евро — точно толкова изгубих, защото реших да „умнича“ с бюджета.

Сутринта, докато чаках кафето, лентата с новини гърмеше с обичайните заглавия за скъпа енергия и калпав труд. Истината обаче е друга. Истинските финансови катастрофи рядко идват отвън. Те се случват, когато човек реши да „спести“ по начин, който в крайна сметка го запраща в канавката.

Наскоро бях в един цех за прецизна обработка на метал. Миришеше на масло и прегаряща стружка. Собственикът, хитър мъж с прагматичен поглед, гордо ми показа новата хидравлична помпа, с която беше заменил старата, „скъпа“ немска машина. Спестил над хиляда лева. В Excel-а му това беше зелена клетка — оптимизация.

Три дни по-късно гордостта му се беше изпарила. Новата помпа не издържа на натоварването. Звукът беше като трошащо се стъкло, после — изсъскване на течност и пълна тишина в цеха. Спирането на линията означаваше спешен сервиз с двойна тарифа, експресна доставка на оригиналната част и неустойки към клиента.

Когато видях фактурата за ремонта и престоя, сумата надхвърляше първоначалната „спестена“ сума с над две хиляди евро. Тогава разбрах, че не е направил разликата между разход и инвестиция. За него помпата беше просто разход, който трябваше да се минимизира, за да изглежда отчетът по-добре. А истинската инвестиция е в надеждността на машината и в това тя да не те оставя насред работа.

Когато всичко работи, евтините решения изглеждат гениални. Но в момента, в който бюджетът започне да кърви заради „оптимизация“, разбираш, че си платил двойно за нещо, което е трябвало да е просто качествено.

Бизнесът не е математика на ниските цени, а математика на по-малкото прекъсване. Две хиляди евро не бяха загуба, а цената на една твърде лесна сметка.

Трудно ли е на фирмите да оцелеят?

В днешно време е много трудно на една фирма да се задържи дълго време на пазара. За да може това да се случи то трябва да се случат, то трябва да се следват няколко основни правила, които не гарантират 100%-тов успех, но със сигурност ще ви помогнат да се развивате добре.

1. Следете новите тенденции в бранша и се старайте да сте в крак с тях. Това ще ви направи конкурентоспособни и ще имате по-голям шанс да се задържите на пазара.

2. Постарайте се да съберете колектив от способни и енергични хора, които харесват това, което правят. Само така бизнесът ви ще просперира. А най-важното е, като намерите способни и енергични личности да им осигурите подходяща среда за работа, така че да се чувстват добре и да се задържат дълго време при вас.

3. Осигурявайте конкурентни заплата. Всички работят за пари. И колкото и да им харесва дадена работа, ако заплащането не е достатъчно, за да могат да посрещнат месечните разходи, това няма да ги задържи дълго време във фирмата.

4. Освен доброто заплащане, отношението към вашите служители трябва да бъде добро. Защото трябва да сте наясно, че един от основните фактори, за да върви бизнесът ви напред и да се развива са вашите служители. Разбира се и доброто управление, но човешкият ресурс си остава основен и движещ фактор за успеха на една фирма.