Вчера се разхождах из офиса и очите ми се спряха на „зелената“ инициатива на счетоводния отдел. Три фикуса, един кактус и нещо, което прилича на палма, стояха на перваза, окъпани в следобедната светлина. Хубаво, естетично, уж и полезно. Но за какво точно се хващаме тук? Дали това са инвестиции или просто начин да изглеждаме добре пред клиентите?
Бизнесът е прост. Влагаш пари, очакваш възвръщаемост. Аз не виждам възвръщаемост от тия растения. Разбирам идеята за „зелен офис“, за имидж на отговорна компания, но да я свеждаш до суми, харчени за фикуси, ми се струва повърхностно.
Първо, разходите. Всеки фикус, дори и малък, струва около 50 лева. Добави саксиите, почвата, торовете и най-вече – времето на някого, който да ги полива. При нас това е Мария от администрацията. Мария има и други задачи, доста по-важни от това да се грижи за листата на фикуса. Едно бързо смятане показва, че на месец отиват поне 200–300 лева само за поддръжката на тези „офисни градини“. Тая сума е заплатата на един млад стажант за няколко дни. По-ефективно ли е да наемем стажант, който да върши реална работа, или да се грижим за растения?
Второ, продуктивността. Твърди се, че растенията повишават концентрацията и намаляват стреса. Възможно е. Но аз съм наблюдавал ефекта отблизо. Преди месец направихме ремонт в един от офисите и махнахме всички растения, за да не пречат на майсторите. За моя изненада, продуктивността на екипа в този офис не само не падна, а се повиши. Обяснението е просто – отпадна разсейването. Хората спираха да се взират в листата, да се чудят дали са поливани, дали имат нужда от тор, да ги местят, за да не ги засенчва слънцето. Фокусът се върна към работата.
Спомням си случай от предишната ми работа. Работехме в стартъп, където се опитвахме да намалим разходите до минимум. Директорът ни, ентусиаст по озеленяването, настоя да напълним офиса с цветя. Стигна се до абсурдни ситуации – хората се оплакваха, че цветята пречат на проекторите по време на презентации, че падат листа и цапат документите, че трябва да ги пазят от студа през зимата. Накрая цветята бяха премахнати и ние се върнахме към нормален ритъм на работа.
Трето, маркетинговият ефект. Да, може би изглеждаме по-добре пред клиентите, когато имат впечатлението, че сме грижовна компания, която се интересува от околната среда. Но това е повърхностен маркетинг. Клиентите ни не купуват продукти или услуги заради фикусите в офиса. Те купуват, защото сме професионалисти, защото предлагаме качествени решения на техните проблеми, защото сме надеждни партньори. Ако искаме да подобрим имиджа си, трябва да инвестираме в реални неща – в обучение на персонала, в иновации, в качествено обслужване на клиентите.
Преди два месеца имахме важна среща с потенциален инвеститор. Той обиколи офиса ни, огледа всичко внимателно и попита: „Какви са най-големите ви разходи?“. Аз отговорих честно: „В момента най-големият ни разход е заплатата на нашите програмисти“. Той се усмихна и каза: „Това е добре. Това е правилният приоритет“. Той не се интересуваше от фикусите. Интересуваше се от хора, които могат да създават стойност.
В крайна сметка, трябва да сме реалисти. Офисните растения не са инвестиция. Те са разход. Разход, който не носи възвръщаемост. Разход, който може да бъде намален или премахнат без да се отрази на продуктивността или на имиджа на компанията. Затова предлагам да преосмислим тази „зелена“ инициатива и да се фокусираме върху нещата, които наистина имат значение. Да инвестираме в хората, в технологиите, в иновациите. Да оставим фикусите на тези, които имат време и пари да ги поливат. Аз лично предпочитам да инвестирам в нещо, което ще ни донесе реална печалба.
