Вчера късно вечерта, докато проверявах сметките на фирмата, ми хрумна да прегледам разходите за логистика. И тук открих една дребна, но нахална тежест. Всяка доставка, която минаваше през склада, задължително минаваше и през мен – за подпис. Хартиената накладка се носеше до кабинета ми, за да я одобря. На пръв поглед – дреболия. Но когато събрах всичко, излезе точно 150 евро на месец.
Няма да се оплаквам, че ми липсва работа. Просто това бяха пари, които отиваха за нищо. За физическо пренасяне на лист хартия, за моето прекъсване, за допълнителна административна такса от доставчика. Време и нерви, които можеха да се използват за нещо друго. Нали уж живеем в 21-ви век?
Истината е, че този процес се беше вкоренил не от липса на акъл, а от един стар навик – страха от грешки. Малкият бизнес е пълен с такива „за всеки случай“ решения. Един подпис повече, една проверка в повече. Всичко това за спокойствие. Но то е фалшиво. Всъщност само утежнява работата и я прави по-скъпа.
Проблемът се реши с една проста промяна – премахнах изискването за подпис. Вече складантите потвърждават доставките с QR код, вграден в системата на доставчика. Нямаше аплодисменти, нямаше и празненство. Просто работата тръгна по-гладко и сметките паднаха.
Сега, когато гледам разходите, виждам, че най-големите пробиви често идват от премахването на излишното. Не от нови клиенти, не от мащабни инвестиции. А от това да спреш да правиш глупости.
Post a comment