В модерното ни общество едно от естествените неща е работното ти място да е в стъклена сграда, а ти самият да работиш на бюро. Ако извадиш късмет ще си имаш и собствена стая, но винаги трябва да имаш място, на което да поставиш компютър и други вещи. Именно тяхната подредба, оказа се, насърчава и издава умствения потенциал. Аз мога да поспоря по темата, а разсъжденията ми ще споделя с вас.

По една от теориите, водени от Мари Коно, всичко трябва да е на правилното си място. По този начин няма да те разсейва и да привлича вниманието ти и ще се съсредоточиш в работата. Според друга теория пък именно перфекционизма те подтиква да мислиш в едни и същи граници. Той няма как да те стимулира да мислиш „извън кутията“.

Ако се оповиваме на същите думи, то излиза, че безпорядъкът те кара да бъдеш креативен. Някъде даже бях чел, че действа на мозъка с чистотата на шум в заведение, което пък спомага да се разтоварим от конведеционалността. Интересна е теорията, но не знам дали изобщо има потвърждаващи изследвания, валидни за голям процент хора. Мен например шумът от заведение обостря нервната ми система и ставам непоносим.

Честно да ви кажа, загледах се в бюрата на колегите ми. Истината е, че има много талантливи хора с почти празни бюра, и такива, които са в другата крайност. Но и от тези по средата не липсват. Така че според мен бюрото няма как да издаде какъв тип човек си, защото ние сме такива според емоциите си и моментните ни състояния. Ако можеше подредбата да активира мисълта ни винаги… ехее. Аз щях да съм първият.