0
0
Чували ли сте за милениалите? Милениалите, по известни като поколението У, са хората родени между 1980г. и 2000г. и израснали във време на бързи технологични промени, което от своя страна е оформило у тях един по-различен начин на мислене, подреждане на приоритети и очаквания от живота като цяло. На тях се пада и честта да променят облика на световната икономика. Те са тези, с които компаниите трябва да се съобразяват, а не обратното.
Какви са общите характеристики на това поколение? Милениалите са твърде взискателни относно работата си, те могат да сменят няколко работни места в рамките на кратък период, ако условията не им допадат. Някои ги мислят за капризни, но времената се менят и вече е напълно нормално да искаш да се занимаваш с нещо, което те удовлетворява по всички набелязани точки, и да продължаваш да го търсиш, докато в крайна сметка не го намериш.
Поколението У е това, което определя правилата на играта на пазара на труда. Ако един работодател не е способен да отговори на всичките изисквания на един милениал, последният просто ще си събере нещата и ще си тръгне, и то без никакви притеснения. Трудно е да се угоди на представителите на това поколение, за тях дори небето не е граница. Те за израснали в информационната ера, интересуват се и знаят много, така че не се опитвайте да ги заблудите.
Предложете им пълен пакет от услуги – задоволително и редовно заплащане, бонуси, възможност за израстване, гъвкаво работно време и общо взето всичко, което поискат от вас. А, и не забравяйте и да ги хвалите периодично. Сега първосигнално се сещам за Happy, веригата ресторанти, където прилагат подобен западен модел фирмена политика, която е в услуга на персонала. Там ги има всичките тези изброени неща, както и вътрешни и външни обучения за служителите на Хепи, възможност да кандидатстваш за по-висока позиция в рамките на компанията, добър социален пакет и професионално отношение.
Изглежда бъдеще имат онези компании, които следят световните тенденции на пазара на труда и вече са се ориентирали в настоящата ситуация. Все пак една компания не може да съществува без служители, те са нейният гръбнак, т.е. това, на което тя се крепи, и трябва да бъдат обгрижвани.
