В България, както всичко останало, с честен труд не можеш да си позволиш покрив над главата. Много хора сега биха казали, че и в чужбина е така. Честно казано не знам. Аз си гледам в моята паничка.

Идва един момент от живота, в който си достатъчно пораснал и улегнал и си казваш, че нещо трябва да се промени. Например цял живот да живея в тази иначе удобна и приятна квартира или да си заровя главата в торбата и да изтегля ипотечен кредит. За стандартите ни на живот, имотите в България са безумно скъпи. Ако трябва да си купя жилище и то такова, което да е удобно за едно четиричленно семейство, или поне да има къде да настаниш гостите си, би ми излезнало около 100 000 и то не лева, а евро. Не ми се смята, колко години трябва да спестявам, за да успея да си го купя без кредит, защото честно казано това само би ме разстроило. Предвид лихвите по ипотечните кредити, ако съм здрав и мога да работя, след 20 години ще върна на банката около 230 000 или малко над два пъти повече. До тук вече съм тотално отчаян. Най-тъжното в цялата ситуация е че за тези 20 години поне веднъж ще се наложи да се направи основен ремонт на този апартамент, който все още няма да е мой, а на банката, а това означава поне още едни 10 000. И всичко това при положение, че банката не ми увеличава лихвата за тези 20 години, което на мен ми се струва възможно почти колкото да спечеля от тотото. И единствената мисъл, която ще ме крепи е че един ден ще си бъде мое, или поне на децата ми. Другата ми опция е да живея цял живот под наем. Няма да съм първя, предполагам, че няма и да съм последния. Месечно наемът ми ще е доста по- нисък от вноската ми по кредита, което евентуално би ми позволило да спесявам някой лев. Други предимства на това да си под наем са, че няма да ти се налага да правиш ремонти, защото те се поемат от наемодателя. Друго предимство е , че ако съседите те дразнят, или в района няма добри училища за децата, можеш лесно да смениш квартирата, да вярно е че си е главоболие, но пък детето ще учи в добро заведение. Ако по някаква причина не успееш да отделиш парите за наема на точната дата, можеш много по-лесно да убедиш наемодателя за отсрочка, отколкото банката, там ще ти вземат и ризата на гърба. Има и негативи разбира се, да живееш под наем, няма нищо твое дори и след 20 години, а хазяина може по всяко време да ти каже да напуснеш, а ти няма как да не се съобразиш с него.

До сега не съм чул някой да си купи жилище със спестените пари от наеми, но и опцията с ипотечния кредит не ми харесва особено. Как в България човек би живял по-добре? Ще ми бъде интересно да разбера и вашето мнение.