Преди точно година в Румъния влезе в сила закон, който задължава всички заведения да предоставят безплатно чешмяна вода на клиентите си – стига те да поискат. Мярката изглежда дребна, но е съществена – особено в контекста на зачестяващите горещи вълни и нуждата от хидратация. Логиката е проста: водата е базова необходимост, а не лукс.

В България обаче ситуацията е различна. В повечето ресторанти в София, а и в страната, ако си поискаш чешмяна вода, най-често ще получиш или недоумяващ поглед, или директен отказ. Ще ти предложат минерална, изворна, газирана – но срещу заплащане. Така е от години. Свикнали сме и не питаме.

Парадоксът? Водата от чешмата в София е с доказано добро качество. В класацията на Economist Group – City Water Optimisation Index 2021 – столицата ни е поставена на шесто място в света, изпреварвайки редица градове с висока инфраструктура и екологични стандарти. Индексът оценява три ключови фактора: достъпност, надеждност и устойчивост. Това означава, че София има реален потенциал да прилага същите практики, които от години са обичайни в Берлин, Париж или Виена – да се сервира чешмяна вода без да се прави драма от това.

Въпросът не е в липсата на възможност, а в липсата на воля. Задължителна регулация като румънската може да обърне играта. Клиентите няма да спрат да поръчват вино или кафе, ако на масата имат и чаша вода от чешмата. Просто ще имат избор. А изборът е основата на добрата услуга.

Може би е време да поискаме същото – не за да спестим, а защото така е редно.