„Това е фирмена тайна.“ Всички сме чували понятието поне веднъж от различни източници, но наясно ли сме с него?

В продукта на всяка фирма, нейните идеи, процеси и услуги се корени и конкурентоспособността ѝ. В ерата на иновациите търговските предприятия инвестират много средства, за да придобият, разработят и приложат в действие ноу хау и информация. Тези активи се превръщат в ценност за фирмите, а повишаването на стойността на информацията крие рискове от недобросъвестно придобиване и използване. Конкретните данни не са достъпни или общоизвестни и се предприемат мерки за тяхното опазване в тайна.

Задълженията за поверителност не се предлагат по презумпция. Важно е фирмите да защитят своята конфиденциална информация чрез специални клаузи в трудовите договори, където да се посочва коя информация се счита за търговска тайна. Неспазването на това задължение дава право на работодателя да наложи предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания.

През 2019 година в Държавен вестник беше обнародван нов Закон за защита на търговската тайна, според който тя се контролира от лице, използващо я в дейността си, което я пази в тайна. Той описва стандартно съдебно производство, в случай на злоупотреба с търговската тайна. Извън полагащото се обезщетение, съдът може да наложи изтегляне на стоките от пазара, унищожаване на тези, които са предмет на нарушение или премахване на тези характеристики, които са разкрити след нарушение на търговска тайна.

Законът предоставя широка гама възможности с цел адекватна защита на поверителната информация и предоставя допълнителни мерки в рамките на съдебното производство, чрез които търговската тайна си остава … тайна.