Вероятно за никого не е тайна, че младите специалисти в България предпочитат да работят навсякъде другаде, но не и в собствената си родина. Причините са множество, комплексни взаимносвързани, като най-тревожното е, че това се превръща в тенденция вече за няколко поколения, не просто годишна извадка.

И как иначе, след като на първо място трудът им навън е в пъти по-високо платен. Да не говорим за социалните, здравни и културни привилегии, от които се възползват сънародниците ни навън. Така например в Белгия работодателят е длъжен да покрива разходите по транспорт и обяд на всеки един работник, а държавата поема на 100% денталните грижи. В Лондон пък млад специалист, току-що завършил, взима средно между 1200-1700 британски лири месечна заплата.

Освен високият стандарт на живот, достъпен за масата хора, младите българи споделят и че са изкушени от липсата на „шуробаджанащина“ навън или т.нар. „връзки“, без които у нас е мисия невъзможна да се издигнеш на престижна позиция. Да, има младежи, които успяват, но те са по-скоро изключение, отколкото правило.

И не на последно място – личното удовлетворение, че си ценен и нужен кадър. Масово нашите сънародници са изкушени от чувството на признание и възможност за развитие.

Списъкът е дълъг, но по-скоро бихме искали да спрем дотук и да си пожелаем едно по-светло утре за младите в България.