Все повече млади хора се принуждават да прибегнат към тегленето на кредити, за да успеят да покрият основните си разходи. Тъжно, но факт. В нашата малка България заплатите са такива, че буквално принуждават младите да живеят на кредити.

Когато аз бях студент ми се налагаше да работя, за да успявам да си покривам всички разходи, все пак съм мъж, няма как да разчитам на родителите ми, които да са живи и здрави, но добре, че бяха те, иначе и аз щях да бъда един от тези млади. Работих вечер като сервитьор, а след известно време и барман. Сутрин ставах рано за да ходя на лекции, а след това отново на работа. Представете си колко заплата получавах, без бакшиша, тя ми стигаше само за покриване на сметките и за храна, но трябваше да изключа рибата и кашкавала от менюто си. Тъжната истина… В началото живях в общежитие и тогава успявах да свързвам двата края, но след това вече нямаше как всяко лято да търся квартира и да местя багажи, защото през лятото нямахме право да живеем в общежитията. Идва момент, в който печелиш по- малко отколкото ти е необходимо, за да преживяваш и се налага да се обърнеш към банката за финансиране. И тук не става въпрос за безрасъдно харчене, а за покриване на нужди. По този начин кредитните карти станаха все по- чест избор за младите, а купуването на стоки на изплащане почти редовна практика. Трябва да бъдем изключително внимателни при употребата на кредитни карти, защото едно забавяне може да ни коства солена лихва. И така започва живота на кредит.

Сега вече сякаш се усеща някакво раздивжване на заплатите, но не можем да отречем, че и разходите ни се увеличават. Високи наеми, високи цени на горива, поскъпване на основни хранителни продукти. Кредитите са решение, но временно и ни костват много нерви и рискове.

Google+ Comments