Днес ще коментирам един въпрос, който със сигурност стои на дневен ред всяко лято пред хората, които имат дребен бизнес, който движат сами – говоря за множество малки магазинчета или офиси, в които собствениците са си и самонаети работници. Това е ситуация, в която съм бил и аз самият през определен период от бизнес начинанията ми и това е бил въпрос, който съм си задавал всяко лято – въпрос с повишена трудност. Да затворя ли обекта за две седмици и просто да ме няма, рискувайки през това време клиентите, които ме потърсят, да отидат другаде, при това не само за конкретния случай, а по принцип. Или просто да не почивам така компактно, а да залагам варианта дълъг уикенд и на събирането на повече почивни дни покрай някои от официалните празници. Първите години от заниманията ми с бизнес дела залагах на втория вариант, после обаче преосмислих вижданията си по въпроса и стигнах до извода, че човек не трябва да изпада в крайности и да стои като Гюро Михайлов на трудовия си пост. И така – затварях за пълни две седмици и почивах пълноценно. Ако ми се обадеше някой клиент, го насочвах към колеги, за които бях сигурен, че ще го обслужат добре. И трябва да ви кажа, че нямаше нито един случай на клиент, който след това пак да не се е върнал. От което си направих извода, че повечето клиенти не са катунари и когато са доволни от отношението и качеството на услугата, която им предлагаш, могат да разберат желанието ти и правото ти на лятна почивка.
