Заплата срещу цената на живот

България е една от най-бедните европейски страни. Въпреки, че синдикатите успяват да договорят между 8 и 12 % ръст на заплатите, все още около 70 % от българите получават заплати под 1000 лева, или 500 евро.

От началото на годината издръжката на човек нараства с 36 лева, което по изчисления прави, че на един човек са му необходими около 600 лева, за да живее нормално. Според изчисленията средната работна заплата трябва да е 1200 лв, за да може човек да покрие основните си нужди. Но колко души взимат тази заплата? Честно казано аз познавам малко хора, които биха се похвалили с подобно месечно възнаграждение. Според наблюдения на анализаторите в области като Видин, Благоевгад и Кюстендил нетният размер на средната работна заплата е около едва 50 % от необходимия размер за издръжка на живот. А най-интересно в цялата история е че поскъпва парното и тока, а заплатите си буксуват, отделно и горивата поскъпват, а хората разчитат на кредити, за да успеят да покрият всички разходи по домакинството, или за да си позволят почивка през лятото. Не се прави нищо по въпроса със средната работна заплата, а лятото ще отмине неусетно и отново идва зимата. Тогава се започва мъката, а борбата с енергийната бедност включва единствено социална помощ от 374 лв, която според синдикатите е критично ниска.

И така, на прага на бедността, всички цени скачат нагоре, само заплатите са закотвени, мисля, че е излишно да споменавам кой печели битката.

 

Работата, която обожаваме

Много е важно за всеки човек да харесва работата си. Не поради друга причина, а защото прекарваме една огромна част от живота си, правейки именно това. Ето защо е много хубаво да обичаме, а защо не и да обожаваме работата си. Тогава наистина се чувстваме пълноценни личности. Животът ни придобива смисъл и това е повече от удовлетворително.

Много са компонентите, които спомагат за това човек да се чувства добре на роботното си място. Основно може би е работата, която върши. Тя, както казахме, трябва да ви харесва и да ви провокира. Да събужда онзи състезателен елемент във вас, който обаче да не е насочен към друг, а към самите себе си. Да ви кара да надграждате все повече себе си, да ви изправя на ръба на възможностите ви и да ви кара да ги преминавате все по-често и по-често. Само тогава ще знаете, че наистина от това, което правите има смисъл.

На второ място, поставяме положителната обратна връзка. Ако наистина горите в работата си и постигате все повече резултати, то това трябва да бъде забелязано и – задължително отчетено от вашите работодатели. Тогава също ще се почувствате добре. Ще знаете, че работата ви се цени. Освен това е също много важно да получавате и задоволително възнаграждение за труда си. И след като полагате много труд, следва да има реално изражение на него в пари.

И накрая, но не на последно място е екипът. Хората, с които прекарвате времето си и тези, на които можете да разчитате, когато изпаднете в „творческа дупка“. Средата, в която работите трябва да е приятна, за да отивате на работа с желание и ентусиазъм.

Всичко това е базирано на една пирамида на потребностите, подобно на тази на Маслоу, която осигурява пълноценното съществуване на един индивид в работната му среда и какво е необходимо, за да протича нормален творчески процес в съзнанието му.