Защо отлагаме задачите?

Отлагането на задачи е общ човешки навик, който може да бъде обусловен от няколко фактора:
Прокрастинация: Това е тенденцията да отлагаме изпълнението на задачите в полза на по-приятни и лесни дейности. Прокрастинацията може да бъде резултат от липса на мотивация, страх от провал, липса на ясни цели или перфекционизъм.
Липса на настроение или енергия: Ако сме уморени, раздразнителни или неразположени, може да ни е трудно да се съсредоточим върху задачата. Това може да ни накара да я отложим за по-късен момент.
Липса на време: В нашия зает и бърз живот, понякога може да се окаже, че не разполагаме с достатъчно време да се справим с всички задачи. Това може да доведе до отлагане.
Нереалистични очаквания: Когато си поставяме нереалистични цели или очаквания за себе си, може да се окаже, че задачите се превръщат в по-големи и трудно постижими, което води до отлагане.
Липса на организация: Ако не сме добре организирани и не сме създали ясен план за изпълнение на задачата, може да се чувстваме загубени и да я отложим.
Страх от неуспех: Страхът от провал или страхът от това, че нещата няма да се получат както очакваме, може да ни накара да отлагаме задачите, за да избегнем потенциалното разочарование.
Прекалено голямо предизвикателство: Ако задачата изглежда твърде сложна или голяма, може да се чувстваме демотивирани и да я отложим поради липса на увереност в своите способности.
Изчакване на вдъхновение: Много хора чакат вдъхновение да ги сполети, преди да започнат работа. В реалността обаче вдъхновението често идва следвайки действие, а не предшествайки го.

Всички тези фактори могат да се преплетат и да доведат до отлагане на задачите. Важно е да сме осъзнати за този навик и да се учим как да се справяме с него, за да бъдем по-продуктивни и ефективни.

Предизвикателствата пред бизнеса през новата година

Пред фирмите винаги има определен брой предизвикателства, с които те трябва постоянно да се справят, за да съумеят да се задържат колкото е възможно по-дълго на пазара. Непрекъснатото развитие на новите технологии и тенденции подтикват фирмите да се развиват.

Вече е много трудно да намерите световна компания в която има ясно изразена вертикална структура на развитие. Днес все повече и повече професионалистите се развиват и работят по различни проекти и дори дистанционно. Това създава така наречената мрежова структура на организациите, която в основата си цели да се намали йерархията и да се засили самоуправлението и самоорганизацията на екипите.

Все повече се механизира работния процес, което дава възможност на човешките същества да вършат това, за което са предвидени, а именно – да изобретяват, творят и създават. Ролата на лидерите също се променя. Тъй като, както казахме това е епохата на мрежовата организация, където екипите сами поемат отговорност за служебните си задължения, мениджърите на екипи се превръщат от хората, които следят за разпределението на задачите и изпълнението им, в лидери, които се стремят да осигурят подходящи условия на труд, за да могат служителите да постигат все по-добри резултати.

Предлагането на смисъл е също основно предизвикателство пред компаниите в новото време. За да задържат талантливите кадри, те трябва да предоставят интересна и разнообразна работа, така че служителите да задоволяват естествената си потребност от това да осмислят ежедневието си.