България представя Индонезия пред света?

Темата за откриването на нови заводи и работни места в България винаги ми е била любопитна. Особено се вълнувам, когато пък създаваме или произвеждаме специфични продукти за световния пазар. Един от последните, който ме впечатли, бе създаването на традиционно индонезийско ястие, което ще се дистрибутира по целия свят чрез нас, българите. Ще се запитате как така?

Източният пазар се слави като достъпен за големи производства с влагането на значително малки инвестиции за изграждане и труд. То оказа се, че и нашата страна има какво да предложи точни на него.

Името на компанията, която ще произвежда традиционното индонезийско ястие ренданг-паданг е Белла България. Кулинарното изкушение представлява кълцано телешко месо, овкусено с подправки и билки. Създаването му ще се осъществява във фабрика в пловдивския край и по-специално в село Костиево. Продукцията ще е 30 тона месечно и ще се предлага само от нашата страна в Европа и Азия.

Причината да изберат българска компания е икономически изгодното производство, добрият опит в създаването на хранителни продукти и отличната логистична мрежа, изградена до момента. Все пак ние сме и стратегически разположена държава, която е свръзка между Изтока и Запада, както и Ориента.

За съжаление информацията, която се публикува по медиите е доста оскъдна по темата за големия успех, но е факт, че ренданг-паданг ще бъде създавано в България. А и дистрибутирано експлузивно и само от страната ни, което пък ни прави първата европейска компания в тази сфера.

Като оставим настрани икономиката, аз бих полюбопитствал и опитал от ренданг-паданг, защото все още не съм. А вие?

Надявам се скоро в блога да ви зарадвам и с нещо още по-любопитно и нетипично за пазара ни. Ако вие се сещате за такова, то ми подскажете като ми пишете.

Заплата срещу цената на живот

България е една от най-бедните европейски страни. Въпреки, че синдикатите успяват да договорят между 8 и 12 % ръст на заплатите, все още около 70 % от българите получават заплати под 1000 лева, или 500 евро.

От началото на годината издръжката на човек нараства с 36 лева, което по изчисления прави, че на един човек са му необходими около 600 лева, за да живее нормално. Според изчисленията средната работна заплата трябва да е 1200 лв, за да може човек да покрие основните си нужди. Но колко души взимат тази заплата? Честно казано аз познавам малко хора, които биха се похвалили с подобно месечно възнаграждение. Според наблюдения на анализаторите в области като Видин, Благоевгад и Кюстендил нетният размер на средната работна заплата е около едва 50 % от необходимия размер за издръжка на живот. А най-интересно в цялата история е че поскъпва парното и тока, а заплатите си буксуват, отделно и горивата поскъпват, а хората разчитат на кредити, за да успеят да покрият всички разходи по домакинството, или за да си позволят почивка през лятото. Не се прави нищо по въпроса със средната работна заплата, а лятото ще отмине неусетно и отново идва зимата. Тогава се започва мъката, а борбата с енергийната бедност включва единствено социална помощ от 374 лв, която според синдикатите е критично ниска.

И така, на прага на бедността, всички цени скачат нагоре, само заплатите са закотвени, мисля, че е излишно да споменавам кой печели битката.

 

Живот на кредит

Все повече млади хора се принуждават да прибегнат към тегленето на кредити, за да успеят да покрият основните си разходи. Тъжно, но факт. В нашата малка България заплатите са такива, че буквално принуждават младите да живеят на кредити.

Когато аз бях студент ми се налагаше да работя, за да успявам да си покривам всички разходи, все пак съм мъж, няма как да разчитам на родителите ми, които да са живи и здрави, но добре, че бяха те, иначе и аз щях да бъда един от тези млади. Работих вечер като сервитьор, а след известно време и барман. Сутрин ставах рано за да ходя на лекции, а след това отново на работа. Представете си колко заплата получавах, без бакшиша, тя ми стигаше само за покриване на сметките и за храна, но трябваше да изключа рибата и кашкавала от менюто си. Тъжната истина… В началото живях в общежитие и тогава успявах да свързвам двата края, но след това вече нямаше как всяко лято да търся квартира и да местя багажи, защото през лятото нямахме право да живеем в общежитията. Идва момент, в който печелиш по- малко отколкото ти е необходимо, за да преживяваш и се налага да се обърнеш към банката за финансиране. И тук не става въпрос за безрасъдно харчене, а за покриване на нужди. По този начин кредитните карти станаха все по- чест избор за младите, а купуването на стоки на изплащане почти редовна практика. Трябва да бъдем изключително внимателни при употребата на кредитни карти, защото едно забавяне може да ни коства солена лихва. И така започва живота на кредит.

Сега вече сякаш се усеща някакво раздивжване на заплатите, но не можем да отречем, че и разходите ни се увеличават. Високи наеми, високи цени на горива, поскъпване на основни хранителни продукти. Кредитите са решение, но временно и ни костват много нерви и рискове.

Недостиг на млади специалисти у нас

Вероятно за никого не е тайна, че младите специалисти в България предпочитат да работят навсякъде другаде, но не и в собствената си родина. Причините са множество, комплексни взаимносвързани, като най-тревожното е, че това се превръща в тенденция вече за няколко поколения, не просто годишна извадка.

Group of four

И как иначе, след като на първо място трудът им навън е в пъти по-високо платен. Да не говорим за социалните, здравни и културни привилегии, от които се възползват сънародниците ни навън. Така например в Белгия работодателят е длъжен да покрива разходите по транспорт и обяд на всеки един работник, а държавата поема на 100% денталните грижи. В Лондон пък млад специалист, току-що завършил, взима средно между 1200-1700 британски лири месечна заплата.

Освен високият стандарт на живот, достъпен за масата хора, младите българи споделят и че са изкушени от липсата на „шуробаджанащина“ навън или т.нар. „връзки“, без които у нас е мисия невъзможна да се издигнеш на престижна позиция. Да, има младежи, които успяват, но те са по-скоро изключение, отколкото правило.

И не на последно място – личното удовлетворение, че си ценен и нужен кадър. Масово нашите сънародници са изкушени от чувството на признание и възможност за развитие.

Списъкът е дълъг, но по-скоро бихме искали да спрем дотук и да си пожелаем едно по-светло утре за младите в България.