„Това е фирмена тайна.“ Всички сме чували понятието поне веднъж от различни източници, но наясно ли сме с него?
В продукта на всяка фирма, нейните идеи, процеси и услуги се корени и конкурентоспособността ѝ. В ерата на иновациите търговските предприятия инвестират много средства, за да придобият, разработят и приложат в действие ноу хау и информация. Тези активи се превръщат в ценност за фирмите, а повишаването на стойността на информацията крие рискове от недобросъвестно придобиване и използване. Конкретните данни не са достъпни или общоизвестни и се предприемат мерки за тяхното опазване в тайна.
Задълженията за поверителност не се предлагат по презумпция. Важно е фирмите да защитят своята конфиденциална информация чрез специални клаузи в трудовите договори, където да се посочва коя информация се счита за търговска тайна. Неспазването на това задължение дава право на работодателя да наложи предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания.
През 2019 година в Държавен вестник беше обнародван нов Закон за защита на търговската тайна, според който тя се контролира от лице, използващо я в дейността си, което я пази в тайна. Той описва стандартно съдебно производство, в случай на злоупотреба с търговската тайна. Извън полагащото се обезщетение, съдът може да наложи изтегляне на стоките от пазара, унищожаване на тези, които са предмет на нарушение или премахване на тези характеристики, които са разкрити след нарушение на търговска тайна.
Законът предоставя широка гама възможности с цел адекватна защита на поверителната информация и предоставя допълнителни мерки в рамките на съдебното производство, чрез които търговската тайна си остава … тайна.
Мнозина подписват договор за спазване на фирмена тайна още с назначаването си на новото работно място, но малко от тях наистина съумяват да спазват текста във въпросния договор, под който се подписват, което до голяма степен се дължи на българската народопсихология.
Какво имам предвид?
На Запад например хората като цяло не споделят детайли от личния си и професионален живот, а на българина му трябват 2-3 ракии и си е изпял и майчиното мляко. Съществен фактор, предопределящ склонността ни да сме открити дори когато това не само че не е препоръчително, но е и наказуемо от закона, е психологията на народа ни. У нас всичко се знае от баби, дядовци, съседи, колеги, джипито, мникюристката и пр., а на психолозите все още се гледа пренебрежение, защото българинът е открит, той обича да говори за радостите и неволите си, черпи за всеки хубав и не чак дотам повод, близкото му обкръжение е неговият терапефт.
Какво се случва обаче когато сме толкова искрени и по отношение на работното място? Първо, споделяйки информация от „кухнята“, това говори за непрофесионализъм и нелоялност, за лековато отношение. Ако изпадате в клюкарски подробности, това ще накара близките ви да заподозрат, че подобно отношение проявявате и към тях. Ако коментирате заплатата си свободно, приятелите ви ще се запитат следващия път дали да ви се доверят. Да не говорим, че ако всичко това стигне до управата, последиците могат да бъдат сериозни.
Така че замислете се следващия път, когато подцените точка от договора ви за конфиденциалност, струва ли си в крайна сметка и защо го правите.