Мнозина подписват договор за спазване на фирмена тайна още с назначаването си на новото работно място, но малко от тях наистина съумяват да спазват текста във въпросния договор, под който се подписват, което до голяма степен се дължи на българската народопсихология.

Какво имам предвид?

На Запад например хората като цяло не споделят детайли от личния си и професионален живот, а на българина му трябват 2-3 ракии и си е изпял и майчиното мляко. Съществен фактор, предопределящ склонността ни да сме открити дори когато това не само че не е препоръчително, но е и наказуемо от закона, е психологията на народа ни. У нас всичко се знае от баби, дядовци, съседи, колеги, джипито, мникюристката и пр., а на психолозите все още се гледа пренебрежение, защото българинът е открит, той обича да говори за радостите и неволите си, черпи за всеки хубав и не чак дотам повод, близкото му обкръжение е неговият терапефт.

secret

Какво се случва обаче когато сме толкова искрени и по отношение на работното място? Първо, споделяйки информация от “кухнята”, това говори за непрофесионализъм и нелоялност, за лековато отношение. Ако изпадате в клюкарски подробности, това ще накара близките ви да заподозрат, че подобно отношение проявявате и към тях. Ако коментирате заплатата си свободно, приятелите ви ще се запитат следващия път дали да ви се доверят. Да не говорим, че ако всичко това стигне до управата, последиците могат да бъдат сериозни.

Така че замислете се следващия път, когато подцените точка от договора ви за конфиденциалност, струва ли си в крайна сметка и защо го правите.

Google+ Comments

Leave a Reply