За утопията, антиутопията и Светльо Кантарджиев

Преди време смятах, че както е в такова положение страната ни не може да стане по-зле, но вече съм сигурен, че може. Ходя си по улиците, гледам сивите ни и грохнали сгради и си представям една картинка, в която всичко е по-красиво, по-чисто и някак по-уютно.

Да, не мога да не призная, че сме малко по-напред с материала отпреди 5 години, но тази постъпателна метаморфоза е толкова незабележима, колкото и човешката еволюция. Понякога си мисля, че трябва да минат векове, преди да се наредим до по-приличните, да ги наречем, държави. И проблемът ни не е толкова във видимата ни част – в градовете, в пустеещите земи, в порутените и изоставени заводи, а в психиката на хората. Дори не искам да използвам думата манталитет, а точно психика и възпитание. Защото същите човешки черти като алчност, безхаберие, егоизъм носят всички хора на земята, но само в страни като нашата хората ярко ги проявяват.

Проблемът ни е в политиката. Проблемът ни е в хорското неразбиране, че за да са налице промени, които тепърва се засяват, ще покълнат и дадат плодове след години. Ето така например, ако едва сега се направи нещо за дребния бизнес и се насърчи връщането на хората по селата, ще жънем първите ефективни производствени приходи може би следващото десетилетие. Ако сега се постави ново разрешение на въпроса за родното текучество на умове, ще имаме запазени качествени кадри също малко по-късно във времето. Но все пак това е стъпка напред.

За жалост обаче взимането на недалновидни решения, макар и с добра цел е нашият политически препъни камък по пътя към успеха. Ето ви случая с новият избирателен кодекс или пък проекта за изменения на НК, в частност частта за културното наследство.  Особено второто е от значима важност за съхраняване на националната ни памет… но пък решението се превръща в пародия, която предполага ограничаването на личната свобода и основния принцип за личната собственост.  С подобен проектозакон се връщаме отново в годините под робство. Само че сега е по-страшното робство – на човешката глупост, която ще ни погуби. Срещу въпросния проект и промените в Наказателния кодекс застанаха много видни културни дейци, които прозират абсурдността на регистрацията на лични „културни ценности?. cennНяма да забравя най вече едно изречение от изказване на Светльо Кантарджиев, учредител на Фондация за опазване на културното наследство „Мизия?: Промените в НК за културните ценности правят обикновените хора престъпници?. Всеки втори-трети човек има в дома си вещи останали му по наследство. Абсурдността на закона, както  твърди Кантарджиев идва от момента на задължително регистриране на вещи, които биха имали културна стойност, на възраст по-голяма от 50 години. Това означава, че почти всеки човек е застрашен от затвор. Тъкмо това безумие стана повод за написване на статията ми. Но погледнато в контекста на цялата ни политическа обстановка е само капчицата, която започва да прелива язовирната стена на родната ни глупост.

Ще си позволя пак да цитирам г-н Кантарджиев, тъй като той последен изказа медийно мнението си по въпроса и неговата позиция много ми допадна. Според него, а и според мен, за да се върви напред, за да се измъкнем от тази потискаща антиутопия  „са необходими по-далновидни, по-малко утежняващи процедури?

Svetlio Kantardjiev about the marketing of magazines

magazine1 Marketing is a very interesting subject to me, and I am happy to have a job, that is closely related to it. So today, I’m gonna talk about it, and about a magazine I recently heard about – Biograph.

Biograph is not the typical lifestyle magazine. It is just different, from the very moment you see its front page. There is no naked model there, or some metrosexual star guy, no. There is  usually some intelligent human being, on which the following edition is dedicated. It might be an artist, an actor, a leader, a painter, a director, etc. But it would surely be someone who has deserved such attention after his death. So as you may have understood, the magazine features a lot of biographies of famous people, but in a very stylish way. Biograph magazine, as its marketing director Svetoslav Kantardzhiev put it, is focused on the audience which has much more refined taste and requirements on any paper magazine.

You can see just by turning the pages, the team of Biograph had tried to blend the advertisements better and almost every detail from the style of the magazine is well-touched. Creativity wasn’t spared at all and this is what makes this magazine so successful. My copy for instance was read by my wife, her mother, and two neighbors who came for coffee.

These are the magazines that are truly significant, and these are that are going to prosper. Because Svetlio Kantardjiev was very accurate to address the correct target group – it is much difficult to satisfy it, it requires a lot of hard, heavy work, but in the end – they appreciate it and start buying it every month. Finally, someone gets what they need right and manages to supply It, which shows respect and makes people fans.

magazines