Ако искате да представите пред обществото нещо, а в действителност се крие друго в същността му, тогава трябва да прибегнете до привидни сделки и да си послужите със симулация.
Привидните сделки често се определят като специален случай. Специфичността им е във вида на сключване на договора и в разминаването на изявленията на двете страни. От една страна двете страни сключват договор, който излага техните привидни взаимоотношения пред лицето на света, но от другата се прави допълнителен документ, в който същите тези страни вписват действителните си намерения и целта на първия договор. За да обясня по-добре ще използвам пример, който би могъл да се изпълни в ежедневието.
Представете си, че сте баща на двама сина. Единият, големият, се е замогнал достатъчно, има свое жилище, три деца и т.н. Другият все още спестява за апартамент. Вие сте разпределили наследството по равно, както се полага, но ви се ще един от апартаментите, които все още е на ваше име, да дарите на малкия си син. За да не се разсърди другият син, вие оформяте дарението на апартамента като покупко-продажба, но без реално да е изплатена сумата, която е вписана в договора. Подписвате и заверявате още един документ, с който разкривате истинските си намерения – т.е дарение. Ако някой ден се наложи – разкривате договора.
Предполагам, че сега всеки може да се досети, независимо, че не съм адвокат и едва ли мога да го обасня с необходимата ерудиция и точност, благодарение на една добре сключена привидна сделка какви възможности се откриват пред обществените дейности, бизнеса, дори политиката. Едно нещо би могло да се замисли като добра практика и после да се опорочи и да се злоупотреби с него – това можем да го направим в България.
Привидните сделки са удобни, ако желаете да сложите ред в личните си дела, без да накърните чужди интереси, да запазите имуществото си или друго. Но привидните сделки са също толкова опасни, ако се прибегне недобронамерено към тях.