0
0
В последния ден преди отпуската се чувствам вече ваканционно настроен. Не зная дали настроението е същото като при вас. Може би не е въпрос на нагласата. че ще напусна офиса за цели две седмици, а по-скоро удовлетвореност от добре свършената работа през последния близо месец. Мисля, че имам нужда от наистина заслужена почивка, тъй като работих много, рискувах много от личното си време и не на последно място постигнах добри резултати.
От всички задачи, които изпълнявам в ежедневието си, най-емоционално изтощителни винаги са ми били преговорите. Трябваше ми време да ги овладея и пак не бих казал, че съм виртуоз. Но професионалният ми опит ми показва, че има далеч по-неподготвени хора от мен в това отношение, а са доста по-зрели на възраст. Оказва се, че не всеки може да се справи с тежката задача да води преговори. В основата им е идеята да защитиш, а не да наложиш, собствената си позицията, така че да постигнеш задоволителен финансов резултат. Мнозина неправилно тълкуват казаното и са готови да се тръшкат, тропат с крак или да си тръгват, ако партньорът им в преговорите не се съгласи с тях. Има обаче и такива, които се двоумят, склонни са да правят отстъпки на клиента си в израз на добра воля и така най-често не излизат достатъчно удовлетворени от сделката.
Аз лично съм на мнението, че най-важната част от сключването на една сделка е постигането на взаимна изгода посредством общуване с разбиране. Мнозина искат да сключат сделка на възможно най-високата цена, която са си намислили и не искат дори да помислят за друга. Аз смята, че винаги е добре да имаш своя “най-добра” цена, но тя трябва да е така намислена, че да покриват условието да варира гъвкаво, така че пак да излежеш на печалба, заблуждавайки клиента, че си отстъпил. Така и двамата ще сте доволни.
Разбира се в такива случаи има много стрес, много преценка, много предварителна подготовка. А защо не и няколко прочетени книги на същата тематика. Мисля, че биха били полезни всеки му, стига да притежава мъъъничко талант и съобразителност.
