Живот на кредит или живот под наем?

В България, както всичко останало, с честен труд не можеш да си позволиш покрив над главата. Много хора сега биха казали, че и в чужбина е така. Честно казано не знам. Аз си гледам в моята паничка.

Идва един момент от живота, в който си достатъчно пораснал и улегнал и си казваш, че нещо трябва да се промени. Например цял живот да живея в тази иначе удобна и приятна квартира или да си заровя главата в торбата и да изтегля ипотечен кредит. За стандартите ни на живот, имотите в България са безумно скъпи. Ако трябва да си купя жилище и то такова, което да е удобно за едно четиричленно семейство, или поне да има къде да настаниш гостите си, би ми излезнало около 100 000 и то не лева, а евро. Не ми се смята, колко години трябва да спестявам, за да успея да си го купя без кредит, защото честно казано това само би ме разстроило. Предвид лихвите по ипотечните кредити, ако съм здрав и мога да работя, след 20 години ще върна на банката около 230 000 или малко над два пъти повече. До тук вече съм тотално отчаян. Най-тъжното в цялата ситуация е че за тези 20 години поне веднъж ще се наложи да се направи основен ремонт на този апартамент, който все още няма да е мой, а на банката, а това означава поне още едни 10 000. И всичко това при положение, че банката не ми увеличава лихвата за тези 20 години, което на мен ми се струва възможно почти колкото да спечеля от тотото. И единствената мисъл, която ще ме крепи е че един ден ще си бъде мое, или поне на децата ми. Другата ми опция е да живея цял живот под наем. Няма да съм първя, предполагам, че няма и да съм последния. Месечно наемът ми ще е доста по- нисък от вноската ми по кредита, което евентуално би ми позволило да спесявам някой лев. Други предимства на това да си под наем са, че няма да ти се налага да правиш ремонти, защото те се поемат от наемодателя. Друго предимство е , че ако съседите те дразнят, или в района няма добри училища за децата, можеш лесно да смениш квартирата, да вярно е че си е главоболие, но пък детето ще учи в добро заведение. Ако по някаква причина не успееш да отделиш парите за наема на точната дата, можеш много по-лесно да убедиш наемодателя за отсрочка, отколкото банката, там ще ти вземат и ризата на гърба. Има и негативи разбира се, да живееш под наем, няма нищо твое дори и след 20 години, а хазяина може по всяко време да ти каже да напуснеш, а ти няма как да не се съобразиш с него.

До сега не съм чул някой да си купи жилище със спестените пари от наеми, но и опцията с ипотечния кредит не ми харесва особено. Как в България човек би живял по-добре? Ще ми бъде интересно да разбера и вашето мнение.

Заплата срещу цената на живот

България е една от най-бедните европейски страни. Въпреки, че синдикатите успяват да договорят между 8 и 12 % ръст на заплатите, все още около 70 % от българите получават заплати под 1000 лева, или 500 евро.

От началото на годината издръжката на човек нараства с 36 лева, което по изчисления прави, че на един човек са му необходими около 600 лева, за да живее нормално. Според изчисленията средната работна заплата трябва да е 1200 лв, за да може човек да покрие основните си нужди. Но колко души взимат тази заплата? Честно казано аз познавам малко хора, които биха се похвалили с подобно месечно възнаграждение. Според наблюдения на анализаторите в области като Видин, Благоевгад и Кюстендил нетният размер на средната работна заплата е около едва 50 % от необходимия размер за издръжка на живот. А най-интересно в цялата история е че поскъпва парното и тока, а заплатите си буксуват, отделно и горивата поскъпват, а хората разчитат на кредити, за да успеят да покрият всички разходи по домакинството, или за да си позволят почивка през лятото. Не се прави нищо по въпроса със средната работна заплата, а лятото ще отмине неусетно и отново идва зимата. Тогава се започва мъката, а борбата с енергийната бедност включва единствено социална помощ от 374 лв, която според синдикатите е критично ниска.

И така, на прага на бедността, всички цени скачат нагоре, само заплатите са закотвени, мисля, че е излишно да споменавам кой печели битката.

 

Живот на кредит

Все повече млади хора се принуждават да прибегнат към тегленето на кредити, за да успеят да покрият основните си разходи. Тъжно, но факт. В нашата малка България заплатите са такива, че буквално принуждават младите да живеят на кредити.

Когато аз бях студент ми се налагаше да работя, за да успявам да си покривам всички разходи, все пак съм мъж, няма как да разчитам на родителите ми, които да са живи и здрави, но добре, че бяха те, иначе и аз щях да бъда един от тези млади. Работих вечер като сервитьор, а след известно време и барман. Сутрин ставах рано за да ходя на лекции, а след това отново на работа. Представете си колко заплата получавах, без бакшиша, тя ми стигаше само за покриване на сметките и за храна, но трябваше да изключа рибата и кашкавала от менюто си. Тъжната истина… В началото живях в общежитие и тогава успявах да свързвам двата края, но след това вече нямаше как всяко лято да търся квартира и да местя багажи, защото през лятото нямахме право да живеем в общежитията. Идва момент, в който печелиш по- малко отколкото ти е необходимо, за да преживяваш и се налага да се обърнеш към банката за финансиране. И тук не става въпрос за безрасъдно харчене, а за покриване на нужди. По този начин кредитните карти станаха все по- чест избор за младите, а купуването на стоки на изплащане почти редовна практика. Трябва да бъдем изключително внимателни при употребата на кредитни карти, защото едно забавяне може да ни коства солена лихва. И така започва живота на кредит.

Сега вече сякаш се усеща някакво раздивжване на заплатите, но не можем да отречем, че и разходите ни се увеличават. Високи наеми, високи цени на горива, поскъпване на основни хранителни продукти. Кредитите са решение, но временно и ни костват много нерви и рискове.

Големият брат ни наблюдава

Големият брат ни наблюдава и ние също наблюдаваме Големия брат. Със средства от СОПФ (председател на съвета за управлението на който е Орлин Алексиев) се финансира системата за видеонаблюдение в София още от нейното стартиране. Но какво всъщност представлява това?

Знаете ли откъде идва „легендата“ за Големия брат? Той е част от антиутопията на Джордж Оруел „1984“, която описва време на тотален контрол върху личността, поведението и морала на хората на едно общество. „Големият брат“ е онова имагинерно всевиждащо око, което наблюдава какво правим, как го правим, всеки наш жест, мимика, дори дихание, да не би да е в разрез с морала на комунистическата партия.

Днес биваме наблюдавани в почти всичко, което правим дигитално. Не с цел контрол или политическо подчинение, а с цел рекламиране на стоки и услуги. Не се замисляме, не се чувстваме следени или потиснати. Намираме го за удобно и полезно, тъй като системата автоматично ни предлага сходни продукти, на тези, които вече сме търсили. Това ни дава по-голям избор и ни помага да изберем най-подходящия, за нашите нужди, продукт.

По друг начин възприемаме видеонаблюдението. Там вече започваме да се чувстваме следени, наблюдавани, притеснени. Не от това, че срещу нас работи камера или ще направим нещо, което не е редно, а поради неизвестността за хората, които стоят зад тези устройства, целта на тяхното поставяне и прогресивното им увеличаване на много места и институции в градовете.

Всъщност във видеонаблюдението няма нищо притеснително. Точно обратното – то е важно условие за запазването на градовете  като спокойни и сигурни места за живот на всеки един. Това е особено важно в условията на силна урбанизация, когато все повече хора се насочват към градовете, за да се развиват професионално, да получат високо образование и да създадат семейства. Градовете предлагат много възможности на сравнително малко разстояние, което логично привлича все по-големи групи. Това обаче води до гъстота на населението и предпоставки за нарушаване на правилата и спокойното съжителство, а разкриването на извършителя става значително по-трудно.

Ето защо в много учреждения, детски градини, паркове, градини и подлези управата на градовете поставят камери, благодарение на които се повишава сигурността на хората и се ограничат до минимум рисковете от престъпления.  А ако са се случили някакви нарушения  с помощта на видеонаблюдението е много по-лесно да се разкрие извършителят и той да си понесе наказанието. Днес видеонаблюдението служи на хората и спомага за опазването на спокойствието, сигурността и обществения ред.

Изграждането на система за видеонаблюдение в София стартира през 2007-а година и е  финансирано от Специализирания общински приватизационен фонд, председател на Съвета за управление на който е Орлин Алексиев. Системата включва над 220 училища и детски заведения и над 130 публични площи общинска собственост, в това число пешеходни зони, подлези, градски градини, паркове, гробищни паркове, паметници, уязвими точки от инфраструктурата на Столична община, входно-изходни точки на столицата и др. Изградени са и 4 локални центъра за видеонаблюдение. За осигуряване на нормалното функциониране на системата се води дежурство 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, в ОДЦВ на Столична община.

Когато правиш нещата различно

На TED винаги можеш да чуеш много вдъхновяващи истории. Тази, която искам да ви споделя днес е за това как един бизнес може да се развива по съвсем различен начин от приетия. Как всичко, което правим е защото обичаме да го правим и това е нашият дом. Хората, които се припознават в нашата идея, стават наше семейство.

Да имаш собствен бизнес не е лесна задача. Трудно е да намериш пари и подходящите хора, които да ти помагат да изведеш идеята си на пред.

Чуйте разказа от първо лице за начина, по който са се случили тези неща

Човешкият фактор във фирмата

Всъщност хората са най-важното нещо в една фирма. Те със своята отдаденост, познания и професионализъм създават реномето на една фирма и вдигат престижа й. Ето защо хората трябва да се ценят и насърчават.

Ако работодателят не цени служителите си и във фирмата му непрекъснато има текучество на кадри, е трудно да се предлага на клиентите едно и също качество на предлаганата продукция и услуги.

Също така е истина, че добри работници се намират трудно и когато се намерят е добре да им се осигури всичко необходимо, за да се задържат на работното си място. Но също така не трябва да забравяме, че и добър служител не се става лесно. Ето няколко съвета за това:

Успехът на една фирма

Успехът на една фирма се крие в няколко основни фактора, които е много важно всеки работодател и собственик на бизнес да помни и да спазва:

  1. На първо място ще поставим добрата идея – продукт или услуга, която ще предлага съответната фирма. Но тя сама по себе си не е нищо. Важно е да намерите правилните хора, които да успеят да я реализират по правилния начин, а именно качествено и коректно към клиентите.
  2. Много е важно, особено когато сте стартиращ бизнес, да изградите точната брандинг стратегия. Това е сложен и дълъг процес и за това ви трябват специалисти.
  3. Осигурете добра среда за работа. Много е важно да предоставите уютна и приятна атмосфера на работа. Както и адекватно заплащане. Хората работят за пари, но и за емоционален комфорт. Когато тези два основни фактора са адекватно застъпени, със сигурност те ще се обвържат с работното си място емоционално и ще показват все по-добри резултати в служебните си задължения.
  4. Бъдете активни в социална среда. В днешно време ако не присъстваш в онлайн пространството, значи въобще не съществуваш. За това е необходимо да изградите и добре структурирана дигитална стратегия, с която да комуникирате онлайн с потенциалните ви потребители, както и да ограничавате вредите от недоброжелателни негативни коментари.

Четири основни стъпки, но от изключително значение за вашия бизнес.

Тенденция

Друга тенденция, която вероятно допринася  за утвърждаването на човека бот е уклонът към визуално мислене, който се извършва с помощта на гиф анимациики, мемета, емотикони. Преди интернет епохата хората са четяли много повече текстове, Запов и мисленето им е било понятийно и абстрактно То е предполагало повече въображение и е развивало духа им. Визуалното мислене може да бъде видяно и като надграждане над текстовото, но то е по-скоро свързано с конкретика, с нещо фиксирано и определено. Част от обяснението за появата на ботовете е и фактът, че прехвърляме все повече дейности на изчислителни машини около нас. Вместо да развиваме смятане наум, ползваме калкулатора на компютъра. Прескачаме често непосилния процес на учене на нов език, просто използваме онлайн превод, за да разберем как се превежда даден текст. Паметта на компютрите, смартфоните и таблет е по същество аутсорсната наша памет.

Това прехвърляне на психическата и умствена дейност към машини спестява време, усилия и повишава ефективността ни. Но то в крайна сметка прави умовете ни по-лениви. Нищо чудно, че както гласи фразата – „колкото по-умни стават телефоните, толкова повече затъпяваме.

Технологиите ерозират човешкото в нас и по още един начин. Ако нямаме нужната самодисциплина, те ни предлагат удовлетворение на човешките ни нужди на мига. В случай, че търсим усещане за общуване, чатът е само на една ръка разстояние. Сексуалното желание – порното.

Общото в тези два случая е, че истинският човешки контакт изисква сложни личностни и волеви качества. Без тях не бихме могли да ме зрели. Но все още неукрепналите характери могат лесно да се подведат да удовлетворяват нуждите си само в информационния пашкул на компютъра.

Източник сп. Икономика

Бот или човек

Изпитанието е другаде – в трудността да усетим, да докоснем и да се свържем с другия човек, с различния. Ако той е с други политически убеждения, друг етнос, религия, или професия, е по-лесно да не видим душата в него, а вместо това да разпознаем в него бота. А често емоциите между хората са взаимни и без да си даваме сметка, в ботове се превръщаме и самите ние.

Има много причини за това обществено и личностно развитие. Част от тях е липсата на умения у многизна хора за справяне с информационното претоварване на епохата. Всяка секунда в интернет се взривява гигабитова бомба, качват се масиви от видео и аудиофайлове, пишат се статии, коментари, мейли, и т.н. В същото време умовете ни все по-трудно четат дълги текстове и показват тенденция да не могат да се концентрират именно заради многобройните дразнители и изкушения, които са навсякъде около нас. Тези предизвикателства показват , че не е необходимо качества като дисциплина на ума, воля, бързина на преценката, съсредоточаване на уменията. Това разбира се, е доста трудно в общество на консумацията, което има нужда най-вече от потребители, а не от иноватори.

източник: сп. Икономика

Темповете на Китай

В Китай всичко става много бързо, там се работи с невероятни темпове, уверява доц. Мариана Тиен. Въпреки глобализацията в Китай се насърчава запазването на родовите традиции и памет. Повече от китайците, които отиват да учат в чужбина се връщат обратно, като само една от причините е, че местните компании им предлагат по-добри възможности за кариера, отколкото западните фирми.

В България гледаме технологичния устрем на Китай и ни се ще и ние да сме на гребена на техновълната. Но как? Доц. Тиен напомня, че когато премиерът Орешарски се срещна със своя колега в Пекин през 2013-та, той казва, че България би желала да проучи китайския опит, за да го прилага. Ли Къцян обаче препоръчва българите да не се правят на китайци, а да създадат свой собствен модел: Вие сте на Балканите, разположени между Изтока и Запада, и е добре да намерите онази формула за развитие, която е най-подходяща за вас.