Единствено когато си в бизнеса години наред, можеш да забележиш някои от слабите звена в българската политика, която засяга сферата на образованието. На пръв поглед всеки българин забелязва ежегодния огромен прием в университети – множеството ВУЗ-ове бълват десетки кадри, част от които заминават за чужбина, а други не успяват да се реализират и работят в неудовлетворяващ сектор с много по-ниски заплати. Фокусът върху този проблем измества друг, далеч по-належащ. Всъщност проблемиете са комплексни. Големият прием в университетите, в част от които той е крайно улеснен, прави всеки втори човек висшист. Този кадър отива на пазара на труда, търсейки си работа по обява, по която набират икономисти, маркетолози, филолози или други. Работодателите получават десетки автобиографии и мотивационни писма от хора, които притежават всички данни да кандидатстват за работата и все пак не са добре обучени  и имат сериозни пропуски в професионалната си подготовка.

Защо?

Университетите все повече заприличват на платени курсове. Студентите покриват непрекъснато завишаващите се такси, водят се по чисто теоретична програма с пропуски, губят интерес към дисциплината, отсъстват от лекции и упражнения, след което се явяват на изпит, който взимат, независимо по какъв начин. Ако не го вземат следва поправка и ликвидация – значително по-улеснени. Резултатът -стотици кадрите се дипломират без стабилна подготовка по езици или в друга област на знанието.

Всичко това блясва на интервю за работа. Ако ти трябва маркетолог, той може би няма перфектен английски. Затова би взел филолог, който има езика, но пък няма маркетинговите познания. Оказва се, че университетската подготовка не е цялостна. Ако искаш да си конкурентно способен, трябва да посещаваш допълнително езикови, компютърни и още какви ли не други курсове. Не всеки би могъл да си го позволи.

Друг голям проблем за работодателите е липсата на тесни специалисти. В сектора на строителство все по-малко са кадърните електричари, зидари, стругари, дърводелци и други. Липсват качествени педагози, тъй като приемът на педагози е всъщност от студенти, които не са приети на първо или второ класиране. За сметка на това ВУЗ-овете увеличават бройките за икономика, финанси, право… Но в една държава не може да има само прависти или икономисти, защото нуждите от такива специалисти са ограничени. Друг подпроблем тук е, че младите искат да се  реализират в големия град, а малки населени места остават без лекари, адвокати, нотариуси, няма частни фирми, земите пустеят, тъй като липсват аграрни специалисти.

Затова подкрепям реформата в образованието като мисля, че трябва да се увеличи приема на архитекти, педагози, аграрни специалисти и други, входът да стане по-труден за някои университети, които в момента приемат с матура или тест. ОБАЧЕ трябва и политиката на държавата да се промени спрямо малките градове, да се предложат по-добри работни заплати, за да има мотивирани хора да работят в тези сектори, за да има мотивирани хора да останат в България изобщо!!!

Мисля, че промените са за добро. Надявам се тези промени да повлекат и други в същата насока. Вярвам, че с по-квалифицирани и компетентни кадри постепенно ще се задвижи и икономиката на страната ни.