За дигиталните атаки карантина няма. В условия на извънредно положение, когато несигурността и страхът от неизвестното завладяват хората, компютърните вируси „изживяват“ своя Ренесанс. Това са програми, които се размножават и разпространяват, инфектирайки други приложения, без нашето знание.
Информационният глад даде поле за изява на успешни хакерски атаки, а целта им са корпоративна информация, пароли и лични данни. И става лесно. Работим от вкъщи, но влизаме във фирмените сървъри през незащитената домашна мрежа. А изградени навици за киберсигурност имаме ли?
Проблемът е сериозен и тепърва ще се разраства. Дори наскоро попаднах на информация от изданието Business Insider, която описваше новите методи за дигитални атаки. Хакерите стават все по-изобретателни, като вече се представят и за системни администратори. Така те получават достъп до всички наши устройства. Друг начин за кражба на данни е със заразени онлайн карти с информация за Covid-19. В Топ 3 влиза и класическият „фишинг имейл“ с „актуална информация“ от правителствени и здравни организации.
В която и от трите мрежи да попаднем, сценарият е еднакво лош – киберпрестъпниците ще се сдобият с данните на компанията, за която работим, или с нашите лични данни, ще ги криптират и със сигурност ще поискат откуп. Разбира се, ако се научим да спазваме някои мерки за киберхигиена, ще избегнем опасността.
Например от значение е достъпът до служебните сървъри да се осъществява през защитен канал. Не забравяйте да обновите браузъра, операционната система и антивирусната програма. Ако работите от вкъщи, хубаво е да смените фабричните парола и потребителско име на рутера. Влизайте само в интернет страници с криптирана връзка и не попълвайте онлайн анкети за Covid-19 – истинските са само хартиени. Не разрешавайте на неизвестни системни администратори достъп до домашните ви устройства и не въвеждайте личните си данни, ако получите имейл от някоя „институция“.
Най-важното е да не изпадате в паника и да помните, че коронавирусът не се разпространява по интернет, но компютърните вируси – да. Бъдете внимателни!
„Това е фирмена тайна.“ Всички сме чували понятието поне веднъж от различни източници, но наясно ли сме с него?
В продукта на всяка фирма, нейните идеи, процеси и услуги се корени и конкурентоспособността ѝ. В ерата на иновациите търговските предприятия инвестират много средства, за да придобият, разработят и приложат в действие ноу хау и информация. Тези активи се превръщат в ценност за фирмите, а повишаването на стойността на информацията крие рискове от недобросъвестно придобиване и използване. Конкретните данни не са достъпни или общоизвестни и се предприемат мерки за тяхното опазване в тайна.
Задълженията за поверителност не се предлагат по презумпция. Важно е фирмите да защитят своята конфиденциална информация чрез специални клаузи в трудовите договори, където да се посочва коя информация се счита за търговска тайна. Неспазването на това задължение дава право на работодателя да наложи предвидените в Кодекса на труда дисциплинарни наказания.
През 2019 година в Държавен вестник беше обнародван нов Закон за защита на търговската тайна, според който тя се контролира от лице, използващо я в дейността си, което я пази в тайна. Той описва стандартно съдебно производство, в случай на злоупотреба с търговската тайна. Извън полагащото се обезщетение, съдът може да наложи изтегляне на стоките от пазара, унищожаване на тези, които са предмет на нарушение или премахване на тези характеристики, които са разкрити след нарушение на търговска тайна.
Законът предоставя широка гама възможности с цел адекватна защита на поверителната информация и предоставя допълнителни мерки в рамките на съдебното производство, чрез които търговската тайна си остава … тайна.
Корпоративната култура се отнася до ценностите, които идентифицират една компания и подкрепят нейната мисия и визия. Тя включва моделите, духа и личността на една организация. С други думи, всичко, което определя конкретната фирма.
Мелина Фунес, известен консултант, специализиран в областта на културата и корпоративния климат, смята, че има три стълба към позитивната корпоративна култура: да има определени цели, да насърчава лидерството и да установя адекватна комуникация в рамките на организацията.
Въпреки че всяка организация е уникална по своята култура, съществуват тенденции, които могат да се проселедят на много работни места и дори в различни сектори. Такава е например тенденцията за по-гъвкави графици и хоризонтална ориентация на комуникацията, тъй като този подход приоритизира свършената работа и постигнатите цели. Наблюдава се също и друг подход към служителите – отношението вече не е „вие работите за мен“, а „вие сте важна част от тази организация и без вас организацията не може да отговори на нейните очаквания“.
Какво ви е необходимо, за да изградите адекватна корпоративна култура?
- Насърчаване на автономността. Това означава, че вашите работници ще бъдат свободни сами да решават проблемите на своята работа.
- Подкрепете работниците си. Фактът, че ръководството се интересува и подкрепя служителите си, е от съществено значение за тях да се идентифицират с компанията, нейната мисия, визия и ценности.
- Осигурете стимули. Отпускайте компенсации и промоции на персонала въз основа на тяхната ефективност и нивото на производителност.
- Поемайте рискове. Насърчавайте и използвайте таланта на вашите работници, тъй като това ще ви позволи да иновирате производствените процеси.
При безброй препятствия и все по-конкурентна пазарна икономика, трудно е за бизнесите да стартират, а още по-трудно е да се разраснат. Добрите идеи и предприемаческия дух водят България към развитие, но само ако успеят да намерят реализация. Какво е общото между иновативните и целеустремени умове, които осъществяват целите си и успяват да просъществуват въпреки всички перипетии? Според Стоян Мавродиев, главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие, едно от нещата, които ги свързва, е това, че някой е повярвал в тях. За много от малките и средните бизнеси в страната, този някой е именно ББР.
Основната мисия на ББР е да помага на малките и средните предприятия да пробият на пазара и да се разраснат, което значително допринася за социалния и икономическия напредък на България. Данните сочат, че близо една пета от брутния вътрешен продукт на страната се реализира именно от МСП сектора.
Главната цел на Стоян Мавродиев, още при постъпването му на длъжност, беше да превърне ББР в модерна банка с визия, с по-добри условия и продукти и по-активно участие на финансовия пазар. Една от първите стъпки по пътя към тази цел беше основаването на трите нови дъщерни дружества – Фондът за капиталови инвестиции, ББР Факторинг и ББР Лизинг. Както се обобщава от Bloomberg TV Bulgaria, след вече две десетилетия от успехи, ББР се превръща в една финансова група, в която влизат пет дъщерни дружества.
Фондът за капиталови инвестиции бе създаден за малките, средните и развиващите се предприятия в България, най-вече за иновационните. Фондът участва в капитала на тези компании, като получените средства могат да бъдат вложени в разширяване на обема им на производство, на складовите бази и за развойна дейност. Чрез фонда може също да се усвоява финансиране по програми на Европейския съюз.
На българския пазар, услугите на ББР Факторинг помагат за ускоряване обращаемостта на оборотния капитал. Също толкова важен се явява второто направление на дружеството – развиване на експортния потенциал на износителите. С помощта на ББР, българските фирми имат по-добри възможности да достигнат нови краища на международния пазар.
ББР Лизинг предоставя средства за растеж и развитие на дейността предприятията, като на фокус са тези в сферата на иновациите. Така те могат да увеличат обема да производството си, да ускорят растежа на дейността си и да обновят оборудването си.
Фондът за капиталови инвестиции съществува едва от две години, а ББР Лизинг и ББР Факторинг стартираха в началото на 2019 г., но тези дружества са само най-новите от групата на Българската банка за развитие. Националният гаранционен фонд и МФИ Джобс имат десетгодишен опит в извършването на специализирани финансови услуги, всяко с хиляди успели клиенти от всички търговски сектори.
Микрофинансираща институция Джобс е незаменим съюзник на микро- и малки, средни и развиващи се компании, производители в сферата на земеделието, самонаети лица и предприемачи, които имат нужда от кредит за стартиране или развитие на бизнеса си. Улеснява достъпа до средства и на стартиращи компании и по този начин ги допуска до пазара на финансовите услуги. Един от пет отпуснати кредита е именно за стартираща фирма. Сред многото успешни проекти се нарежда главната атракция на село Плоски – WineMakeryClub. Гостите на винарната могат сами да приготвят виното си, като смесват сортове в бутилки според предпочитанията си. Историята на тази винена изба започва с кредит от МФИ Джобс, който използват за строежа на сграда и закупуване на необходимата апаратура. Освен МФИ Джобс, след постъпването на Стоян Мавродиев като изпълнителен директор на ББР са основани и още три дружества – Фондът за капиталови инвестиции, ББР Лизинг и ББР Факторинг.
Стартиращите предприятия се сблъскват значително по-често с проблеми при тегленето на кредити. Липсата на кредитна история прави търговските банки по-малко склонни да им гласуват доверие. Дори и установените бизнеси невинаги жънат успех. Тук идва на помощ Националният гаранционен фонд – той допълва обезпеченията на кредитите и дава възможност на стартиращите предприятия да започнат дейността си. От 2010 г. Националният гаранционен фонд е обслужил повече от 9100 фирми. Един от предприемачите, допитали се до услугите на фонда, е Еро Фабрицио Фрески – италиански фермер, прехвърлил бизнеса си в България през 2004 г. Той започва да сади домати и с годините бизнесът му се разраства. Когато решава да закупи модерни машини, банката, към която се обръща, е склонна да покрие само 50% от нужните 1.5 млн. евро. С помощта на Националния гаранционен фонд, това число става 80%. И лихвата е по-ниска. С получените средства той успява да закупи пет нови съоръжения за напояване.
В крайна сметка успяват тези, които не позволяват на трудностите да ги препънат. Българската банка за развитие остава надежден съюзник на добрите идеи и предприемаческия дух.