За примера

Тези дни пак хванаха поредната публична личност пияна зад волана. И пак започнаха едни дебати не плащат ли известните хора по-висока цена за грешките си. Били сме завистливи българите, мразели сме популярните си съграждани. Хайде холан. Пак ние виновни! И не може да разбере тоя български елит в какво всъщност е проблемът. Не е важно, че си пил малко и си се блъснал в кашпа или пък са те хвали полицаите, преди да направиш някоя поразия. Големият проблем е, че много от тези хора не осъзнават каква отговорност носят като популярни личности и че вероятно има много тинейджъри, за които те са модел на подражание или поне величина, с която се сравняват. Плащали по-висока цена. Да, ще плащат по-висока цена. Защото отговорностите им към обществото трябва да са по-големи. В тая връзка се сещам за едно предаване на Миглена Ангелова преди години, в което участваше покойната вече актриса Пепа Николова. Та тя обясняваше за бащата на дъщеря си Йосиф Сърчаджиев, че години наред той не е потърсил Александра, въобще не е интересувал от нея. И Миглена Ангелова я прекъсна и й каза:

– Ама моля ви се,  госпожо Николова, все пак говорим за един голям български актьор.

И няма да забравя никога какво и отговори Пепа Николова:
– Големият актьор трябва да е преди всичко и голям човек.

Изводите оставям на вас.

Когато делникът става празник…

За служителите на една фирма всеки повод за празник е добре дошъл. Измъква от сивотата на забързания делничен ден и създава положителни емоции.

Ние във Фирмата винаги гледаме да устроим нещичко, особено когато колега има специален повод – я рожден ден, я имен, дете, сватба или друго. Правим общ подарък като се стремим да уцелим онова, което ще му хареса. Схемата е следната: наговаряме се предварително и изненадваме празнуващия в засада. Понякога пеем, друг път пускаме неочаквана интерпретация на поздравителна песничка,  а трети се крием. Последния път имахме рожденик. Цял ден се правехме, че нищо особено не се случва, докато той наистина помисли, че сме го забравили. Изненадата беше цветя, ваучер за спа и много гости – поканихме всичките му приятели накуп в офиса. Те пък донесоха шампанско, та в края на деня се получи доста добре, че даже изпозакъсняхме за работа на следващия ден.

ixparty108_1201622cТържествата изкарват колектива от релсите на еднаквостта. Чрез тях се пренася емоция в офиса и Фирмата става част от живота на служителите си, защото чрез нея и във нея те споделят значими мигове. Самото организиране също е важен момент, тъй като колектива съзнателно мисли как да изненада колегата си. Така се създават отношения, основани на опознаване и уважение. А бонусът е онзи трепет преди очакваното нещо да се случи.

Най-хубавото е, че винаги след това се ражда някой лаф, който освежава обстановката през идната седмица 🙂

Подарък за Коледа – дългоух офис талисман

С наближаването на коледните празници акумулираме всевъзможни идеи за подаръци и изненади. Едни от тях звучат много интригуващо и ни изкушават да ги осъществим, но след като го направим осъзнаваме, че не се е получило толкова добре, колкото сме очаквали.

Тази Коледа, за да е по забавно, колегите в офиса решиха да изненадат Ръководството предварително. Как се случи не разбрах, но се сдобихме с талисман за 2014-та година – истински, жив и дишащ. Малък декоративен заек, който се събира в шепа, е приумица на креативния отдел и определено, признавам, хрумката е доста симпатична. Това ще си една душа повече в екипа, чиято единствена функция е да сплотява с нивата на сладост, която излъчва. Колегите ще се научат да работят по-добре в екип като поделят дейностите по отглеждането на животинката. Ще имат още една тема за разговор, която не е свързана с офиса. office-rabbit

От друга страна обаче могат и да възникнат конфликти, тъй като всяко едно животно си има своя специфична миризма, изисква повече внимание, специална храна и пр. Няма как да не забележа, че отглеждането на офис талисман, може да наруши хигиената на работното място и да предизвика сериозни проблеми с алергични клиенти или друго.

За щастие обаче, на последните два проблема се намира някакво разрешение. Ще трябва просто да изберем такова място на нашия любимец, от което да не разсейва колегите, да не ароматизира целия офис и да е далеч от урочасващи алергизирани клиенти. С надежда се моля да преодолеем това малко предизвикателство, за да не нарушим нормалното и здравословно изпълнение на дневните задължения и да посрещнем по-сплотени и работоспособни Новата година.

Музика на работното място?

Portrait of business colleagues holding each other and smiling

Да, освен ако не живеете в 19 или 20 век. Шегувам се, разбира се.

Дали да слушаме или не музика на работното място зависи силно от естеството на работа, както и от личностните предпочитания на колегите.  Някои се разсейват лесно, други изобщо не обръщат внимание какво и как звучи около тях, трети пък просто имат специфични музикални желания.

По мои лични наблюдение слушането на една и съща музика от всички в офиса, а не просто пускане на личната ви плейлиста и слагане на слушалките е своеобразен тиймбилдинг, който сплотява екипа. 🙂 Хубавата музика като цяло винаги свързва хората, а когато говорим за „лечебната“ й сила в динамичния и натоварен работен ден, това нейно качество се проявява в пълна сила.

А вие още ли сте със слушалките? 🙂

Гаражна врата за офиса

Днес ще си поговорим за един различен проблем, пред който се изправят редица фирми в България (по-света са още повече), а именно дефицитът на паркоместа. Малко фирми могат да се похвалят, че служителите им не изпитват затруднения с намирането на безопасно, сигурно и позволено място, където да оставят автомобилите си, а вече на пръсти се броят тези, които осигуряват гараж за целта.

Secdoor

Моя позната ми довери наскоро, че е сред щастливците, чиято кола си стои кротко паркирана в служебен гараж, където няма паяци, недоброжелатели с остри ключове, скоби, сняг, морна жега и т.н. Сподели също, че за подобно място си трябва гаражна врата, освен ако не е подсигурена охрана, която да контролира достъпа, защото в началото много „неканени гости“ се правели на ударени, което създава излишни нерви и напрежение.

Тяхната фирма се доверила на прозиводителя Secdoor, защото чули добри отзиви „от пъва ръка“, които сега потвърждават. Спрели се на модел без изолация, тъй като гаражното помещение представлява реално партерен етаж от сградата, където са поместени офисите. \

Шефът й първоначално мислел да постави бариера с карти за достъп, но решил, че вратата в крайна степен ще направи работното място една идея по-сигурно, затруднявайки достъпа на крадци и недоброжелатели през приземния етаж. Така че с 1 куршум – 2 заека, както се казва. 🙂

Недостиг на млади специалисти у нас

Вероятно за никого не е тайна, че младите специалисти в България предпочитат да работят навсякъде другаде, но не и в собствената си родина. Причините са множество, комплексни взаимносвързани, като най-тревожното е, че това се превръща в тенденция вече за няколко поколения, не просто годишна извадка.

Group of four

И как иначе, след като на първо място трудът им навън е в пъти по-високо платен. Да не говорим за социалните, здравни и културни привилегии, от които се възползват сънародниците ни навън. Така например в Белгия работодателят е длъжен да покрива разходите по транспорт и обяд на всеки един работник, а държавата поема на 100% денталните грижи. В Лондон пък млад специалист, току-що завършил, взима средно между 1200-1700 британски лири месечна заплата.

Освен високият стандарт на живот, достъпен за масата хора, младите българи споделят и че са изкушени от липсата на „шуробаджанащина“ навън или т.нар. „връзки“, без които у нас е мисия невъзможна да се издигнеш на престижна позиция. Да, има младежи, които успяват, но те са по-скоро изключение, отколкото правило.

И не на последно място – личното удовлетворение, че си ценен и нужен кадър. Масово нашите сънародници са изкушени от чувството на признание и възможност за развитие.

Списъкът е дълъг, но по-скоро бихме искали да спрем дотук и да си пожелаем едно по-светло утре за младите в България.

 

Подценява ли се фирмената тайна у нас?

Мнозина подписват договор за спазване на фирмена тайна още с назначаването си на новото работно място, но малко от тях наистина съумяват да спазват текста във въпросния договор, под който се подписват, което до голяма степен се дължи на българската народопсихология.

Какво имам предвид?

На Запад например хората като цяло не споделят детайли от личния си и професионален живот, а на българина му трябват 2-3 ракии и си е изпял и майчиното мляко. Съществен фактор, предопределящ склонността ни да сме открити дори когато това не само че не е препоръчително, но е и наказуемо от закона, е психологията на народа ни. У нас всичко се знае от баби, дядовци, съседи, колеги, джипито, мникюристката и пр., а на психолозите все още се гледа пренебрежение, защото българинът е открит, той обича да говори за радостите и неволите си, черпи за всеки хубав и не чак дотам повод, близкото му обкръжение е неговият терапефт.

secret

Какво се случва обаче когато сме толкова искрени и по отношение на работното място? Първо, споделяйки информация от „кухнята“, това говори за непрофесионализъм и нелоялност, за лековато отношение. Ако изпадате в клюкарски подробности, това ще накара близките ви да заподозрат, че подобно отношение проявявате и към тях. Ако коментирате заплатата си свободно, приятелите ви ще се запитат следващия път дали да ви се доверят. Да не говорим, че ако всичко това стигне до управата, последиците могат да бъдат сериозни.

Така че замислете се следващия път, когато подцените точка от договора ви за конфиденциалност, струва ли си в крайна сметка и защо го правите.

Според Светослав Кантарджиев, страната ни гони инвеститорите

investЧетох днес едно доста интересно интервю в един от ежедневниците с политолога Светослав Кантарджиев. В него той разсъждаваше, че страната ни има нужда от нови инвестиции и как се отразява това, че в момента сме със служебно правителство и все още не е ясно дали изобщо ще успее да се сформира такова след парламентарните избори. Интервюто беше по повод това, че през месец март имигрантите са превели повече пари на близките си в България, отколкото инвестиции са били направени – 74млн. срещу едва 49млн. евро.

Според Кантарджиев тенденцията ще се запази и през идните месеци, въпреки летния сезон.Той подчерта, че страната ни трябва да преодолее проблемите, които има и да започне да привлича нови инвеститори, като улесни условията за тях и безпроблемното им стъпване на наша земя и пазар.

Съгласен съм със Светослав Кантарджиев. Ако съм инвеститор, ще имам нужда от стабилна основа, върху която да си аутсорсна бизнеса в България. Предимството ни е, че засега работната ни ръка е много евтина, а продуктът все пак се произвежда в Европейския съюз. Но ако разчитаме само на тази евтина работна ръка и спъваме инвестициите с всичко останало, то може да се окаже, че при нас идват само компаниите, които искат да минат възможно „най-тънко“ с работниците си.

Христос Воскресе!

Честито възкресение Христово! На този светъл празник пожелаваме мир, любов и светлина във и около вас! Бъдете честити, смирени и по-добри!

IMG_1129 12-23-2008 4:09pm

* * *

Всяка година честваме възкересинето на Христос и се замисляме над делата, които е сторил, над жертвоготовността му. Ако днес всеки от нас притежава поне частица от това себеотказване, то със сигурност реалността би била по-красива и дълбока. А не такава, в която младежите си честитят във Фейсбук „Честито Рождество Христово!“, а родителите им са прекалено заети, за да им обяснят какво почитаме на Великден.

Христос Воскресе! Нека и всенародната добрина възкръсне!