Придобиването на професионални знания се осъществява чрез годините опит и ситуациите, които те провокират да използваш всичко научено. Тъй като обаче не всеки има възможността да отдели толкова много време за обучение, а трябва да изпълнява абсолютно прецизно задълженията си, се прибягва до алтернативни варианти.
Посещението на различни работни симпозиуми и семинари е част от служебните задължения. Дори в някои трудови характеристики е отбелязано като отделно задължения на служителя. Но наистина качествени обучения се организират рядко и са доста скъпи, особено когато е необходимо да присъства по-голяма част от екипа. За да се спестят средства и време и същевременно да се придобият бързи офис знания, на помощ идват споделените уъркшопи.
Може да се каже, че тази техника се практикува не само в големите, но и в малките офиси. Тя може да се развие по няколко сценария. Първият е когато даден служител е посетил обучение и след това организира последваща среща с колегите си, за да им предаде наученото. Целта е всички да се запознаят със съвременните тенденции и да помислят за нова работна стратегия.
Вторият вариант е малко по-нетрадиционен. Той включва споделяне на опит, интересните, полезните и ежедневни препятствия в служебните задължения. Този вид информация може да се предаде чрез презентация, уъркшоп или друг интерактивен начин на останалата част от екипа. По този начин не само се обменя опит, но и всеки отделен служител е запознат със задълженията и отговорностите на другия. Заедно с това се развиват и тренират презентационните и ораторските умения.
Новата алтернатива цели и да развие креативните умения на дадения човек, като по този начин погледне и собствента си работа от друг ъгъл. От друга страна, обсъждането с колектива на практики от ежедневието дава възможността за направата на по-добри ходове напред.
Всяка фирма се нуждае от периодично обновление. Тук не говорим за техника, персонал или оборудване, а за идеи. Понякога навлезли в рутината на работата, не се забелязва, че всичко се променя и има нужда от оптимизация. Сдобиването с най-адекватните предложения може да се случи от работещите в предприятието, които имат реален поглед.
Подобен начин за осъщестяване едновременно на комуникация между ръководството и служителите и подобряване качеството на работата е поставянето на кутия за предложения. Това подход, използван от компаниите, за да дадат глас на различните идеи, решения на проблеми, оплаквания и подемане на инициативи. В нея могат да се добавят анонимни или пък не идеи за вътрешни курсове и обучения, съвети за подобряване на даден продукт или разработване на нова услуга, ключове за усъвършенстване на процеса и дори конструктивна критика.
За да бъде полето за предложения наистина ефективно, е от съществено значение компанията да проследява съобщенията, получени по този информационен канал и да предлага ефективен отговор.
Възможно е да се постави физическа пощенска кутия на едно или няколко централни и видими места в компанията. Чрез местоположението ще се отправи индиректна покана за използване на тази услуга. Малко по-съвременен и иновативен вариант, съобразен с развитието на новите технологии, е създаване на онлайн формат с имейл. Той осигурява допълнителното предимство за спестяване на пространство при управление на данни и възможност за използване на алтернативата всеки ден и час.
Прилагането на този инструмент подобрява работната среда на работното място, тъй като служителите смятат, че са активни участници в успеха на организацията. От своя страна, мениджърският екип се сдобива с още един важен източник на информация за своята вътрешна работа.
На TED винаги можеш да чуеш много вдъхновяващи истории. Тази, която искам да ви споделя днес е за това как един бизнес може да се развива по съвсем различен начин от приетия. Как всичко, което правим е защото обичаме да го правим и това е нашият дом. Хората, които се припознават в нашата идея, стават наше семейство.
Да имаш собствен бизнес не е лесна задача. Трудно е да намериш пари и подходящите хора, които да ти помагат да изведеш идеята си на пред.
Чуйте разказа от първо лице за начина, по който са се случили тези неща
Много е важно за всеки човек да харесва работата си. Не поради друга причина, а защото прекарваме една огромна част от живота си, правейки именно това. Ето защо е много хубаво да обичаме, а защо не и да обожаваме работата си. Тогава наистина се чувстваме пълноценни личности. Животът ни придобива смисъл и това е повече от удовлетворително.
Много са компонентите, които спомагат за това човек да се чувства добре на роботното си място. Основно може би е работата, която върши. Тя, както казахме, трябва да ви харесва и да ви провокира. Да събужда онзи състезателен елемент във вас, който обаче да не е насочен към друг, а към самите себе си. Да ви кара да надграждате все повече себе си, да ви изправя на ръба на възможностите ви и да ви кара да ги преминавате все по-често и по-често. Само тогава ще знаете, че наистина от това, което правите има смисъл.
На второ място, поставяме положителната обратна връзка. Ако наистина горите в работата си и постигате все повече резултати, то това трябва да бъде забелязано и – задължително отчетено от вашите работодатели. Тогава също ще се почувствате добре. Ще знаете, че работата ви се цени. Освен това е също много важно да получавате и задоволително възнаграждение за труда си. И след като полагате много труд, следва да има реално изражение на него в пари.
И накрая, но не на последно място е екипът. Хората, с които прекарвате времето си и тези, на които можете да разчитате, когато изпаднете в „творческа дупка“. Средата, в която работите трябва да е приятна, за да отивате на работа с желание и ентусиазъм.
Всичко това е базирано на една пирамида на потребностите, подобно на тази на Маслоу, която осигурява пълноценното съществуване на един индивид в работната му среда и какво е необходимо, за да протича нормален творчески процес в съзнанието му.
Този въпрос стои пред повечето хора, които упражняват свободни професии или по-точно намират проектите си чрез една от многото платформи за фрийласери и най-често работят с чужда валута. Американците като че ли са най-склонни да аутсорсват работа на подобен тип специалисти, тъй като все още вярват, че ще могат да намерят най-доброто качество за най-ниската цена, отколкото ако се възползват от услугите на някоя фирма.
Когато говорим обаче за начина, по който трябва да се легализира този тип заетост и доходи пред българското законодателство, нещата стоят доста сложно.
Ще дам пример с моя приятелка, която работи от дълги години точно по този начин. По-голямата част от парите й се намираха в системата PayPal и тя дефакто не декларираше никакъв доход пред българското законодателство. Да, но все пак, реши, че трябва да мине „в легалност“, за да може да се самоосигурява и всичката й дейност да е чиста. И се започнаха едни сериозни проучвания как всъщност да легитимира дейността си. Оказа се, че е много трудно да се намери отговор на този въпрос. Премина множество консултации с различни счетоводители и хора, които се прехранват по подобен на нейния начин. На практика се оказа, че не може да не декларира доходите си, но как трябва да го направи… никой реално не може и да й отговори на този въпрос.
Накрая стигнаха до заключението, че е най-добре да регистрира фирма, благодарение на който юридически да преминават всички осигуровки и данъци, които дължи на държавата. Това, честно казано, не й хареса особено, тъй като това означаваше да дава почти половината от месечния си доход на държавата, но все пак регистрира фирмата си, тъй като искаше всичко да й чисто пред закона.
Имали ли сте подобни проблеми и как се справихте вие с тях?