Полети по работа

Няма как, ако фирмата, в която работите или ръководите е голяма и международна, да не ви се налага в пътуване на далечни разстояния.

Подобни командировки са както много приятни, така и много уморителни. Транспортът е често най-големият проблем на мнозина. Не само, че е на доста по-висока цена, но и представлява неудобство от продължителността на пътуването и предварителните резервации.

wizzair_onboardПолетите от неотдавна са предпочитан вариант. У нас съществуват доста малки и средни фирми – рекламни агенции, издателства, търговци, културни фондации, които изпращат хора в чужбина или поемат разходите на международни гости. Високите цени на големите компании са спирачка за мнозина. От две-три години много нашумяха нискобюджетните международни полети на малки авиокомпании. Те са не по-малко удобни от големите самолети. Най-големият им плюс са евтините билети, които могат да се резервират от месец до няколко дни по-рано. Промоциите са често срещано явление. Понякога се отпускат намаления с до 25%. А цените могат да паднат в зависимост броя на пътниците няколко пъти от обявената първоначално стойност.

Пътниците не летели досега не бива да се притесняват, ако не са наясно с нещо, тъй като в сайтовете за резервация са изведени подробно отговорите на всички възможни въпроси. Освен това салоните на самолета са много уютни. За удобството на пътниците се предлагат най-често срещаните храни и напитки с отлично качество. Докато трае вашият полет можете да направите покупка и на различни аксесоари. И най-важното – използването на техника за бизнес нужди – вашите или на госта ви, е напълно позволено, стига техниката ви да функционира в режим „Полет“. Какво повече би искал човек 🙂

Има ли опасност за парите ни, ако сме клиенти на Корпоративна банка?

bancoИстината е, че парите са двигателят на света. Няма човек по целия свят, който да не е чувствителен на тази тема. Затова и хората са толкова внимателни, когато избират банката, в която смятат да направят депозит или изобщо, чиито услуги да ползват.

Най-важно за една банка обаче е да има отношение към своите клиенти. Нейно задължение е да изгради политика на коректност и доверие спрямо тях. Мисля, че нещо подобно звучеше и в рекламния текст на Корпоративна търговска банка. Неведнъж съм гледал рекламите по телевизията и съм се интересувал от условията. Като се замисля дори съм имал намерение да сменя настоящата, която ползвам, с КТБ. В ежедневието ми обаче се случиха разни неща, които ме забавиха.

Може би така стана и по-добре. Вече втора седмица гледам какво се случва около нея и ме побиват тръпки. Нито за миг не ми е хрумнало, че банката, която е четвърта най-голяма по размер на активите, която държи пари на държавни институции (или поне така съм чувал) всъщност се занимава със схеми и строи свои си финансови пирамиди. Още по-притеснително е, че всичко това болезнено ми напомня за отминали едни години, когато инфлацията погуби много надежди на хора и им отне стотици левове.

Казват, че Цветан Василев създал мрежа от фирми, регистрирани на негово име или имена на служители, чрез които източвал КТБ като отпускал огромни кредити. Нарушението не е само на ниво измама, но и пристъпва Закона за кредитните институции, тъй като процентът на кредитната експозиция надхвърля многократно позволеното в Закона. Нарушението е факт, а сега чакаме да чуем дали при цялата тази политическа бъркотия ще има и справедливи санкции.

Дали това ще се отрази на клиентите на КТБ. Определено да! Това мисля аз, независимо какво се говори в медиите. Притеснените вече се редят на опашка пред офисите в нашия град. Само вътрешното напрежение за парите на човек му докарва стрес и сигурно отнема спокойния му сън. Че кой не би се притеснявал, ако разбере, че пари от негови вложения се използват за рискови кредити към фиктивни, вероятно необезпечени фирми. Аз лично бих се запитал ще мога да си изтегля своето, ако са наложат санкции на КТБ и каква ще бъде политиката за възстановяване после. А всички знаем, че банките могат да поставят много коварни условия.

Бизнес етика

Спазването на подходящо поведение и адекватно отреагиране на дадена ситуация в бизнес средите е от значима важност за успешното функциониране и постиженията на едно предприятие. Тъкмо затова бизнес етиката е много често коментирана тема на Запад.

По този повод пускам видео на Business Training, което набелязва най-ярките пунктове на етиката и необходимостта от спазването им.

Фирмената библиотека

По мое мнение всяка компания трябва да нареди такава, че дори две. Събирането на  най-необходимия набор от полезна литература, свързана с бизнеса, води началото си от зората на книгопечатането, когато се е установило, че самото притежание на книга вдига реномето на собственика й.

59eac6_c5dc1a8cb6e55b6e1499d53f1eb6253a.jpg_1024Като кажа библиотека в съзнанието на повечето от вас асоциативно изниква полица с книги. Но как ще аранжирате вашия фирмен рафт е всъщност изцяло ваш избор, така че не се ограничавайте единствено с книжните тела. Заложете и на списания и периодичен печат, които преглеждате – като в. „Икономист“ или „Държавен вестник“ например.

Библиотеката ще ви бъде от полза за обучението на новия персонал, за лични цели и богата обща култура (поне в очите на партньорите ви). Ако поставите библиотеката в антрето на фирмата си ще вдъхнете чувство на увереност, че са избрали вашите услуги/продукти у посетителите и клиентите. Освен това отдавна добрите ръководители отлично знаят как да направят още по-добро впечатление. Томовете на енциклопедия „Британика“ са перфектната аранжировка на витрината зад гърба на шефа. Те са символ на материално и умствено богатство и престиж.

Така че, ако още не сте, време да поставите първата книгата на рафта си. Няма по-добър фактор за бърз растеж на имиджа ви от този.

 

Фирмени грижи за децата

Ясли, детски градини, баби и дядовци, детегледачки са вариантите, които родителите имат за времето, докато са на работа. Децата се нуждаят от специални грижи и до определена възраст е добре да не остават сами у дома.

26-Veterans-Day-Silver-SpringНе всички обаче имат баби под ръка или пък възможност за наемането на детегледачка.  В големите фирми на много развити страни са намерили решение на проблема. Оформили са специални детски кътове с възпитателки и занимателки за отрочетата на служителите си.  Установено е, че така и детето се чувства по-спокойно и родителят е по-работоспособен, тъй като от главата му изчезват притесненията около ангажимента по воденето, прибирането на детето и липсата на контакт през деня.

С оформените кътове децата имат занимания през целия ден. Родителите пък могат да ги нагледат във всяка от почивките си. Силен плюс за по-чувствителни деца и предпазливи мами и татковци.

Представете си и у нас да има подобна практика. Смятам, че би било доста удобно и полезно.

Да събираме капачки!

plastic-bottle-capsНикога не е късно да се погрижим за хората в нужда. А най-хубавото е, че можем да го правим по цял ден в ежедневието си без да се притесняваме, че не разполагаме с нужните финансови средства. Инициативата се казва Bulgaria CAP Project. Идеята е да се събират пластмасови капачки и да се предават за рециклиране. Средствата от тях отиват в помощ на лица в неравностойно положение.

Според мен това е брилянтно хрумване! Замислете се, че почти всеки ден купувате пластмасови бутилки с различно съдържание, които след като изпразните изхвърляте. Представете си колко ще помогнете, ако заделяте капачките и ги занесете в един от обозначените пунктове. А те са буквално в цялата страна, дори в по-малки градове като Мездра.

Кампанията се разраства все повече и повече, защото сплотява много добросъвестни граждани в една добра социална кауза. Капачки събират децата в училищата, домакинства, а вече големи и малки фирми. Полезно е и за бизнеса ви, и за колектива. Поставете кош, в който работниците ви да оставят ненужните капачките от шишето си от минерална вода, кола, сок или друго, вместо да ги изхвърлят. На фирмата ви ще преписват качеството на корпоративен гражданин, а работниците ще се чувстват единни в една наистина добра практика.

Няма по-лесен и практичен начин да бъдем полезни на обществото като покажем социалната си ангажираност. А най-хубавото е, че заедно с това спомагаме и за опазването на околната среда като събираме отделно отпадъците и рециклираме.

По вида посрещат, по писалката изпращат

Целта на една компания е да има повече сключени договори, доходоносни сделки и създадени партньорски отношения. А всичко това се прави със стил и още нещо… Никога не подценявайте ритуала по подписването на договор, защото именно начинът, по който ще го направите ще остави трайно впечатление у вашите партньори.karlo_kolodi

Освен ръкостискането, уважителният, доста често официален тон на говорене и избраната представителна делегация от вашата фирма обръщайте внимание и на следното: на каква хартия е разпечатан договорът, в каква папка сте поставили екземплярите, тъй като именно тя ще остане у вашия партньор (на никого няма да му е приятно да прибере договора си в найлонов джоб или прозрачен ъгъл за хартия) и не на последно място… писалката.

В големите холдингови компании с международно участие не рядко страните по традиция използват писалки, предназначени единствено за сключване на договори. По този повод водещата фирма за часовници и други луксозни стоки „Монблант“ (Mont blanc) не случайно създава многобройни колекции писалки за различни поводи, но и за ценители на изкуството. Марката е популярна с разработки за ценителите на футуризма, колекционерите и литературните почитатели.  Една от най-видните колекции с дългогодишно попълване и внимание към дизайна на всяка писалка е посветена на популярни писатели.

Представете си впечатлението, което ще оставите у партньорите си, подписвайки с една такава писалка. Не само ще покажете, че за вас всеки клиент е важен и ще му „кажете“, че ще отделите цялото ви време и фирмен потенциал.

За утопията, антиутопията и Светльо Кантарджиев

Преди време смятах, че както е в такова положение страната ни не може да стане по-зле, но вече съм сигурен, че може. Ходя си по улиците, гледам сивите ни и грохнали сгради и си представям една картинка, в която всичко е по-красиво, по-чисто и някак по-уютно.

Да, не мога да не призная, че сме малко по-напред с материала отпреди 5 години, но тази постъпателна метаморфоза е толкова незабележима, колкото и човешката еволюция. Понякога си мисля, че трябва да минат векове, преди да се наредим до по-приличните, да ги наречем, държави. И проблемът ни не е толкова във видимата ни част – в градовете, в пустеещите земи, в порутените и изоставени заводи, а в психиката на хората. Дори не искам да използвам думата манталитет, а точно психика и възпитание. Защото същите човешки черти като алчност, безхаберие, егоизъм носят всички хора на земята, но само в страни като нашата хората ярко ги проявяват.

Проблемът ни е в политиката. Проблемът ни е в хорското неразбиране, че за да са налице промени, които тепърва се засяват, ще покълнат и дадат плодове след години. Ето така например, ако едва сега се направи нещо за дребния бизнес и се насърчи връщането на хората по селата, ще жънем първите ефективни производствени приходи може би следващото десетилетие. Ако сега се постави ново разрешение на въпроса за родното текучество на умове, ще имаме запазени качествени кадри също малко по-късно във времето. Но все пак това е стъпка напред.

За жалост обаче взимането на недалновидни решения, макар и с добра цел е нашият политически препъни камък по пътя към успеха. Ето ви случая с новият избирателен кодекс или пък проекта за изменения на НК, в частност частта за културното наследство.  Особено второто е от значима важност за съхраняване на националната ни памет… но пък решението се превръща в пародия, която предполага ограничаването на личната свобода и основния принцип за личната собственост.  С подобен проектозакон се връщаме отново в годините под робство. Само че сега е по-страшното робство – на човешката глупост, която ще ни погуби. Срещу въпросния проект и промените в Наказателния кодекс застанаха много видни културни дейци, които прозират абсурдността на регистрацията на лични „културни ценности?. cennНяма да забравя най вече едно изречение от изказване на Светльо Кантарджиев, учредител на Фондация за опазване на културното наследство „Мизия?: Промените в НК за културните ценности правят обикновените хора престъпници?. Всеки втори-трети човек има в дома си вещи останали му по наследство. Абсурдността на закона, както  твърди Кантарджиев идва от момента на задължително регистриране на вещи, които биха имали културна стойност, на възраст по-голяма от 50 години. Това означава, че почти всеки човек е застрашен от затвор. Тъкмо това безумие стана повод за написване на статията ми. Но погледнато в контекста на цялата ни политическа обстановка е само капчицата, която започва да прелива язовирната стена на родната ни глупост.

Ще си позволя пак да цитирам г-н Кантарджиев, тъй като той последен изказа медийно мнението си по въпроса и неговата позиция много ми допадна. Според него, а и според мен, за да се върви напред, за да се измъкнем от тази потискаща антиутопия  „са необходими по-далновидни, по-малко утежняващи процедури?

Екипната работа създава триизмерна картина на проблема

Днес ще представя екипната работа по един малко по-абстрактен начин. Тя е необходима не само за постигането на общите цели, но и за индивидуалното развитие на служителя. Благодарение на така наречената „Team Work“ у него се формира по-добра преценка, съобразителност и креативно мислене. В самия екип пък състезателният ефект се свежда до нула. Подходът е печеливш, тъй като се отнема напрежението между участниците в „отбора“. Всички заедно са едно Цяло, което мотивирано ще извоюва общо благо, защото знае, че то е благо за цялата Фирма.

Индивидуализмът от своя страна се наказва в екипната работа, не от гледна точка на неуместност, а погледнат под  ъгъла на недостатъчно ползотворната творческа мисъл.

Когато даден проблем се разглежда от повече мислещи глави, всяка от тях допринася с визията си по него. Така един забелязва нещо, убягнало другиму. Проблемът вече има триизмерна картина – проучен от всички страни, а  решението – неутрализиране на негативите постъпателно и поединично.  На лице са уверени действия и повишен капацитет на полезно действие.

За да онагледя екипната работа на фона на индивидуализма,  ще използвам едно весело клипче от популярна анимация на Pixar. Зърнах го днес и реших, че няма по-подходящ урок. Виждам в него и пример за това как детските филмчета вграждат у децата добри практики за бъдещото им развитие.

За примера

Тези дни пак хванаха поредната публична личност пияна зад волана. И пак започнаха едни дебати не плащат ли известните хора по-висока цена за грешките си. Били сме завистливи българите, мразели сме популярните си съграждани. Хайде холан. Пак ние виновни! И не може да разбере тоя български елит в какво всъщност е проблемът. Не е важно, че си пил малко и си се блъснал в кашпа или пък са те хвали полицаите, преди да направиш някоя поразия. Големият проблем е, че много от тези хора не осъзнават каква отговорност носят като популярни личности и че вероятно има много тинейджъри, за които те са модел на подражание или поне величина, с която се сравняват. Плащали по-висока цена. Да, ще плащат по-висока цена. Защото отговорностите им към обществото трябва да са по-големи. В тая връзка се сещам за едно предаване на Миглена Ангелова преди години, в което участваше покойната вече актриса Пепа Николова. Та тя обясняваше за бащата на дъщеря си Йосиф Сърчаджиев, че години наред той не е потърсил Александра, въобще не е интересувал от нея. И Миглена Ангелова я прекъсна и й каза:

– Ама моля ви се,  госпожо Николова, все пак говорим за един голям български актьор.

И няма да забравя никога какво и отговори Пепа Николова:
– Големият актьор трябва да е преди всичко и голям човек.

Изводите оставям на вас.